Ерхан Бозан: Ердоган си мисли, че демокрацията е трамвай, от който можеш да слезеш на всяка спирка

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Анализ и разширен репортаж на Деян Йотов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

35 000 арестувани и още десетки хиляди изгонени от работните си места в армията, съдебната система, образованието, държавните институции, медиите. Това е равносметката до сега за 4 месеца от провалилия се опит за преврат в Турция на 15 юли. 

Обвиненията обикновено са за връзки с организацията на сочения за главатар на метежа Фетулах Гюлен или с обявената извън закона Кюрдска работническа партия (ПКК). Президентът Реджеп Ердоган търпи все по-остри критики от западните демокрации, но това не го спира по пътя му към пълна консолидация на властта в южната ни съседка. Той на практика е само на крачка от осъществяването на тази своя мечта. БНР се опита тази седмица да получи алтернативна гледна точка за ситуацията в Турция. Специалният пратеник на Българското националното радио Деян Йотов разговаря с представители на практика вече единствената парламентарна опозиция – основаната през 1923 година от Мустафа Кемал Ататюрк Народнорепубликанска партия.

В парламента на Турция в момента са представени четири политически формации. Управлява Партията на справедливостта и развитието. Най-голямата опозиционна партия е Народнорепубликанската. Трета сила, поне доскоро, беше кюрдската Демократична партия на народите, и четвърта – Партията на националистическото действие.

От две седмици кюрдите бойкотират парламента, след като лидерите им бяха арестувани по обвинения за врюзки с ПКК. Националистите от своя страна подкрепят управляващите в инициативите за връщане на смъртното наказание и за промяна на конституцията в посока преминаване към президентска република. Така кемалистите от Народнорепубликанската партия остават единствени срещу желанието на президента Реджеп Ердоган да владее еднолично всички властови лостове.

Гласът им рядко се чува във и извън пределите на Турция. Не на последно място, защото опозиционната преса там вече е практически смазана. И в медийното пространство властва президентът и правителството на неговата Партия на справедливостта и развитието.

Ето как отговаря депутатът Оуз Каан Салъджъ на аргументите на Ердоган, че досегашната система е в състояние да произвежда само нестабилни коалиционни правителства, което не е в интерес на държавата:

Популистки, в стил Доналд Тръмп и някои по-дребни и маргинални европейски политици, Реджеп Ердоган отвръща на обвиненията, че се стреми към диктатура по следния начин: Наричат ме диктатор, но мен това не ме интересува, важно е какво казва турският народ!

Лидерът на кемалистите в Истанбул Джемал Джанполат, който влезе в световното медийно пространство със смелата си защита на арестуваните журналисти от най-големия опозиционен вестник "Джумхуриет", не одобрява посоката, в която Ердоган е повел Турция:

Ерхан Бозан, който оглавява клона на партията в населения доста плътно с пристигнали от България в различни периоди през последните стотина години турци, истанбулски квартал "Авджълар", категорично сочи причината за кризисното състояние на Турция.

Депутатът Салъджъ дава конкретни примери защо това е така:

Колкото и да са критични към сегашната власт в Турция, тримата опозиционери, които са на три различни стъпала в йерархията на партията на Ататюрк, са уверени в способностите си да препречат пътя на Ердоган към абсолютната власт.

Има два начина да попречим за въвеждането на президентска система. В парламента да попречим на 330 или повече депутати да гласуват "за". Ако не можем да направим това, ще бъде свикан референдум. И ще трябва да осигурим отрицателен вот на него, смята депутатът Салъджъ.

Ерхан Бозан от Авджълар оптимистично мисли, че Турция не е стигнала до място, от което няма връщане назад:

Бозан единствен се осмелява да подкрепи конспиративната теория, че опитът за преврат и войната срещу кюрдите са инструмент за постигане на властовите амбиции на Ердоган. Ето какво мисли той за обвиненията срещу журналистите от "Джумхуриет", че подкрепяли Гюлен и ПКК:

Публикуваният в деня след американските президентски избори годишен доклад на Европейската комисия за напредъка на Турция към пълноправно членство в Евросъюза разбуни духовете в Анкара. Президентът Реджеп Ердоган се зарече да пререже пъпната връв на Турция с Европа. А правителството му заплаши за пореден път, че ще спре да изпълнява споразумението за спиране на мигрантската вълна към Стария континент.

Ердоган обяснява охладняването си към Европа с липсата на солидарност от нейна страна срещу тероризма на Гюлен и кюрдите, който заплашва демокрацията в Турция. Опозицията обаче е на коренно противоположно мнение – че проблемът не е в Европа:

Проблемът, според председателя на авджъларския клон на Народнорепубликанската партия Ерхан Бозан, е, че Турция се е намесила в конфликта в Сирия. Не е било работа на Анкара да си пъха носа в комшийските дела и според лидера на партията за цял Истанбул Джемал Джанполат:

България беше спомената и от Бозан. Страната ни според него ще спечели, ако кемалистите сменят Ердоган във властта. Защото тогава комшиите ни ще са демократична страна, а не диктатура. На въпроса какво трябва да стане, за да спечелят кемалистите следващите избори, депутатът Салъджъ отговаря:

А как биха станали по-силни опозиционерите:

Редовните избори трябва да са през 2019 година. Но междувременно може да има референдум, вероятно догодина. Ако на референдума се каже "не" на президентската система, тогава силата на всички опозиционни партии ще се увеличи много, твърди Салъджъ.

Но възможно ли е Турция да е стабилна и силна без здрава управленска ръка? Този стереотип, според Ерхан Бозан, е отживелица:

Темата за политическата ситуация в Турция, разработена от Деян Йотов, може да чуете и в звуковия файл.