Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Да не се намаляват средствата по кохезионната и аграрната политика в европейския бюджет - това ще предложи евродепутатът от френската левица Изабел Тома на днешното обсъждане на многогодишната финансова рамка на ЕС в Европейския парламент:
"В доклада, който ще гласуваме, ние ще защитим и кохезионната, и аграрната политика. Първо, защото това са исторически стълбове в политиката на Европейския съюз и когато искаш да разшириш къщата, не събаряш нейните основи. Ние ще настояваме средствата по тях да се запазят. Аз лично дори бих искала те да се повишат - кохезионната политика е инвестиция, от каквато ЕС има нужда. Същото важи и за селскостопанската политика - знаем, че сме в общ пазар и ако проведем ренационализация в рамките на всяка страна, първо ще влезем в конкуренция една с друга, второ, ще фаворизираме индустриализацията на селското стопанство - това, което във Франция наричаме „фермата на хилядите крави“. Става дума за концентрация в ущърб на дребните селскостопански производители и най-вече на потребителите, които ще станат жертва на некачествена храна".
Има такива, които използват Брекзит, за да орежат тези средства и да намалят бюджета като цяло. Защото, ако не компенсираме Брекзит, ще се наложи и тази мярка, допълни Изабел Тома:
"Това обаче не е нещо ново - от 90-те години имаме бюджетна дефлация. Това са реалностите спрямо брутния вътрешен продукт. Така че идеята е да се намерят нови средства, които да не водят до пробив в националните бюджети, нито пък да ощетяват гражданите, които плащат данъци върху доходите си, както и малките и средни предприятия. Тези средства са в друг доклад - този на собствените ресурси, и са събрани в една кошница, така че да има диверсификация на възможностите. Има идея да се вземе печалбата на Европейската централна банка и да бъде дадена в полза на Европейския съюз, да се премахнат отстъпките на различните страни членки и да се наложат данъци, но не на гражданите, а на тези, които не ги плащат. Става дума за така нареченото „данъчно бягство“. Доказано е, че почти нито една от мултинационалните компании не плаща данъци. На тези техни привилегии трябва да се сложи край. Има идея също да се плаща и за финансовите транзакции, които облагодетелстват доста хора, но не подлежат на данъчно облагане. Има и други мерки като например „въглерод на границите“, която е срещу нелоялната конкуренция при вноса. В страни като Китай и Бразилия условията за производство не са на същото ниво нито по отношение на екологичните стандарти, нито на социалните. От тях може да се поиска да плащат за вноса си в Европа."
Тома посочи и контрааргументи срещу възраженията за начина, по който средствата от кохезионната и аграрната политика се изразходват в някои страни членки и за необходимостта от повече контрол:
"Добре е да има контрол от страна на Европейската комисия и ЕС като цяло и то не само върху България, а също така например Франция и Холандия. В последно време видяхме, че именно Холандия е шампион по неспазването на правилата - и по отношение на данъците, и на риболова. Мисля, че никой не трябва да дава уроци на никого. Иначе е нормално структурните фондове да се контролират, за което просто ни е нужна по-силна администрация, която да зачита правилата повече."
Сигнали за нередности в предизборната кампания може да изпращате на e-mail: reporter@bnr.bg
Репортерите на БНР ще ги проверят
АНОНИМНОСТТА Е ГАРАНТИРАНА
