Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Спомен за тенора Георги Хинчев

На 25 май отбелязваме 120-годишнината от рождението на изтъкнатия български певец Георги Хинчев. Повече от 30 години той е на сцената на Софийската опера, започвайки с лиричния репетоар, а в последните десетилетия на кариерата си се изявява и в комичния, като създава ярки, запомнящи се образи, останали и до днес като еталон  на актьорско и певческо майсторство.

Георги Хинчев е роден в Стара Загора. Баща му е учител по музика, а майка му - народна певица. От малък участва в музикалната самодейност в родния си град, после и в Бургас. През 1919  е назначен за стажант-артист в оперетния театър "Ренесанс", където участва с малки роли в оперетите “Баядерка“, “Феята на карнавала“, “Жрицата на огъня“ и др.  Учи в Музикалното училище при Иван Вулпе, после следва в Софийския университет право, но мизерства.

Постъпва като хорист в Софийската опера. Работи като чиновник и учител, докато през 1925 година заминава за Италия със стипендия, за да учи пеене. Негов учител е знаменития Надзарено де Анджелис в Неапол. Въпреки поканите да остане в Италия, Георги Хинчев се завръща в родината и  прави голямо концертно турне из страната с песни, арии и канцонети.

На 29 януари 1928 година е дебютът му в Софийската опера с ролята на Фауст от едноименната опера на Гуно. Постепенно в репертоара му влизат Херцога, Рудолф, Алфред, Фентон, Ернесто, Надир и др. Понякога изпълнява и по- драматични роли като Калаф. Гостува на оперите в Загреб, Любляна, Братислава, Белград, Карлсбад, Виена. През 40-те години на отминалия век започва с голям успех да изпълнява и комични тенорови партии като Вашек от „Продадена невеста“, Моностатос от „Вълшебната флейта“, Джералдо от „Джани Скики“, Педрило от „Отвличане от сарая“, пее Шуйски и Уродливия в „Борис Годунов“.

След оттеглянето си от сцената изнася много образователни концерти по цялата страна. Георги Хинчев умира на 13 май 1968 година.

Той е баща на двама наши видни музиканти - диригента Борис Хинчев и пианиста Александър Хинчев. В Златния фонд на БНР, в едно от интервютата си, маестро Борис Хинчев споделя какво е било значението на баща му в неговия творчески път. Чуйте в звуковия файл.