Ваня Миланова: За мен е голямо удоволствие да свиря с радиооркестъра

Тази вечер в зала "България" от 19 часа ще се състои концерт от сезона на Радиосимфоничния оркестър. Под ръководството на младия диригент Мартин Майкут музикантите ще изпълнят Есе № 1 от Самюъл Барбър, Концерт за цигулка и оркестър от Ян Сибелиус и Симфония № 7 от Антонин Дворжак. Солист ще е известната българска цигуларка Ваня Миланова. Ето какво разказва тя за живота на сцената и за творбата. 

Свирили сте на много сцени по света. Различно ли е усещането да свирите в родината си?

За мен, да Ви кажа честно, залите са почти едни и същи, защото като се кача на сцената не виждам нищо. Усещам публиката, която винаги е много топла и сърдечна към мен, но въпросът е с кого работиш. Различното усещане идва от оркестрите, диригентите и колегите, с които съм на сцената. За мен е много голямо удоволствие да свиря с радиооркестъра, особено тази година, когато се навършват 50 години от първия ми самостоятелен рецитал. Бях на 9 и свирих в родния си град, Разград. Само като си помисля за този дълъг път ми настръхва кожата, защото мина мимолетно, а са цели 50 години! Свирила съм и със Симфоничния оркестър на БНР, и със Софийска филхармония, но последните години имам особено тясна връзка с радиооркестъра. Концертният сезон на оркестъра на радиото е посветен на Васил Стефанов, с когото концертирах много. Той беше един от първите по времето на Студената война, които ме поканиха да свиря в България, след като заминах за Лондон.

Концертът за цигулка от Сибелиус е истинско предизвикателство за всеки за цигулар. Какво Ви дава и какво Ви взима това произведение?

Много трудна творба е. Концертът е един от бисерите в нашия репертоар. Аз реших да го науча, след като го чух в изпълнение на Ида Хендел. От слушането на много интерпретации на тази творба стигнах до заключението, че жените свирят по-добре концерта. Големите амплитуди на емоции и силната потентност, която има в него, се овладяват по-добре от жените, според мен. Сибелиус наистина е предизвикателство. Произведението не е трудно само техничеки, но и емоционално.

Какво чувствате докато изпълнявате концерта?

Нещо голямо минава през мен. Дори след последното концертно представяне на творбата бях казала, че няма да я свиря повече. Приех да я изпълня сега, защото не съм я правила със Симфоничния оркестър на БНР.

Как се вписва един класически концерт в ежедневието на съвременния човек?

Посещението на такъв концерт много одухотворява. Изважда човека от злободневието. Винаги, когато изпълнявам такова голямо произведение, имам чувството, че създавам нов живот и се чувствам щастлива, че правя съпричастни и други хора, публиката, към това необикновено преживяване.