Първо действие
По пътя към дома Идоменей обещава на Посейдон да принесе в жертва първото живо същество, което срещне, ако богът спаси него и хората му ("Pietà! Numi pietà"). По време на същата тази буря синът му Идаманте е спасил Илиа – дъщерята на цар Приам и пленниците от Троя, които баща му е изпратил в Крит. Той не само спасява девойката, но и се влюбва в нея. Тя също го харесва, но не може да реши кое е по-важно за нея – честта ѝ на троянка или любовта ѝ към врага на народа ѝ. За да засвидетелства искрените си чувства към нея Идаманте нарежда пленените ѝ сънародници да бъдат освободени. Но в Идаманте е влюбена и Електра, която е избягала на Крит. Приятелят на Идоменей Арбаче, който е и настойник на сина му, притеснен съобщава, че е пристигнала тъжна вест. По време на страшната буря корабите на Идоменей са потопени и царят е загинал. Електра е отчаяна, защото разбира, че мечтата ѝ за брак с Идаманте не може да се осъществи без Идоменей ("Tutte nel cor vi sento"). Всички се отправят към брега, за да присъстват на неравната битка между хората и морската стихия. След като дава обета си на бога на морето царят е изхвърлен на брега ("Vedrommi intorno"). Първият човек, когото среща е млад момък. Той не може да познае порасналия си син. Когато разбира кого първи е срещнал, вместо радост той яростно отблъсква момчето и му забранява да се явява пред него. Идаманте не може да разбере с какво е предизвикал този гняв.
Второ действие
За да избегне изпълнението на дадения обет по съвет на Арбаче Идоменей нарежда на сина си да придружи Електра до Аргос и да ѝ помогне да си върне загубения престол. Идаманте е огорчен, защото така ще трябва да се раздели с Илиа. Царят нарежда да доведат Илиа. Той харесва младата троянка, но при тази среща тя му казва, че вижда в негово лице свой баща ("Se il padre perdei"). Идоменей разбира, че девойката е влюбена в сина му и се чувства още по-нещастен ("Fuor del mar, ho un mar in seno")... От цялата ситуация най-доволна е Електра, която се надява по време на дългото пътуване да спечели сърцето на царския син ("Idol mio, se ritroso"). Но малко преди корабът да отплува започва страшна буря и от морските дълбини се явява ужасяващо чудовище ("Qual nuovo terrore"). Идоменей признава, че той е разгневил Посейдон, тъй като не е изпълнил дадено обещание. Само че той не може да убие невинен човек, още повече своя син, и за да го омилостиви, той решава да се принесе в жертва.
Трето действие
Илиа не може повече да крие любовта си към Идаманте ("Zeffiretti lusinghieri"). Заварва го спящ, което улеснява признанието. Щом се събужда младежът ѝ признава, че е решил, преди да отпътува, да убие морското чудовище. Двамата се сбогуват ("S’io non moro a questi accenti"). Нежната любовна сцена е прекъсната от Идоменей и Електра, които настояват да отплават за Аргос ("Andrò, ramingo e solo"). Отново носител на лошата вест е Арбаче. Народът на Крит иска да се срещне със своя цар. Идоменей признава какво е обещал на Посейдон. Всички отправят гореща молба за милост. В този миг идва Идаманте, който е победил чудовището и ужасен разбира жестоката истина. Той веднага е готов да умре, за да спаси родния край от гнева на бога. Илиа също е готова да се жертва заедно с любимия си. Трогнат от силата на любовта на двамата млади, чрез оракула си, Посейдон нарежда: Любовта победи. Идоменей трябва да отстъпи престола си на Идаманте, който ще се ожени за Илиа. Идоменей нито миг не се колебае и с радост се подчинява ("Torna la pace al core"). Разбирайки че губи всичко, Електра се самоубива ("D’Oreste e d’Aiace/ Ho in seno i tormenti"). Народът слави новите си владетели ("Scenda amor, scenda Imeneo").
Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..
Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..
Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..
Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..
Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..
Музика: Волфганг Амадеус Моцарт. Либретото: Катерино Мадзола по Пиетро Метастазио. Премиера: 6 септември 1791 година в Държавния театър в Прага под диригентството на самия Моцарт. Действащи лица: • Тит – тенор • Вителия – сопран • Секст – мецосопран • Аний – мецосопран • Сервилия – сопран • Публий – бас Първо действие В покоите на..
Либрето: Николай Андреевич Римски-Корсаков, базирано върху едноименната пиеса на Александър Островски. Световна премиера: 29 януари (10 февруари) 1882, Санкт-Петербург, Мариински театър. Действащи лица: В Пролога: • Пролетта-Красавица – мецосопран • Дядо Мраз – бас • Девойка-Снежанка – сопран • Леший (Горски дух) – тенор • Масленица (сламено..