За делничните грижи на Градец в събота пред Великден

Този понеделник дамският дует на "Калейдоскоп"- Нора Георгиева и Ваня Минева- гостуваме във видинското село Градец. Намерението ни за днешното издание бе да направим хем делнична, хем предпразнична снимка на най-голямото село в община Видин.
 
Градец отстои на около 12-тина километра от общинския център. Край него минава река Тополовец. А името Градец селото получава през 1934 година, но и до днес тукашните хора си му казват Гърци. На гърчани гостуваме току преди Светлия празник Възкресение Христово и заедно с лазарките от читалище "Просвета" сме поканени да влезем във всеки дом. Слънчевите усмивки и благопожеланията на момичетата ни отварят всяка врата. Ние пристъпваме праг след праг, а хората от Градец ни разказват живота си. И споделят, че РАДИО ВИДИН е част от ежедневието им. Защото:

"Радиото се изключва, когато се ляга и се включва когато се става. Постоянно си го слушаме РАДИО ВИДИН и много си го обичаме. Защото от вас научаваме какво става по нашия край. Пред Великден на всички от нас да пожелаете здраве. От това по-ценно няма. И по-малко да се оплакваме."
 
Докато вървим из селото с Лазарките, се опитваме след всяка къща и двор да допълваме с нови парченца мозайката на живота на гърчани.

"За младите няма работа! Това е най-лошото сега. Дори за вишистите няма. А ти му подай ръка, преди да му искаш трудов стаж. Нали някой трябва първо да го вземе на работа, как иначе ще има стаж..."

"Човещината не ни стига. Всеки се е свил в черупката си- не се усмихваме, не се поздравяваме... Всеки мисли все, че не му стигат парите..."
 
"Не трябва човек да се предава! Моята пенсия е 136 лева, но не се предавам- гледаме си кокошчици, една кравичка, дворче..."
 
"Няма деца... От три училища не ни оставиха нито едно. Само тая детска градина ни остана. Народът е стар, гладен. От нова година до днес са умрели 45 човека, а няма родено нито едно дете."
 
"Няма работа. Внукът ми не иска да се жени. Казва ми: Дядо, аз мен не мога да издържам, а не и жена!"

"Не мога да я издържам тая държава! Много съм остарял, а не бих стоял една минута тук! Да те подиграват, да те лъжат в очите и да те крадат!"
 
"Ние нямаме подходящи хора, защото който застане на това место, веднага търси парите- да ги тури у джоба си..."
"Тоя, дето ще управлява, да е почтен. Да не мисли да краде, а да мисли как да създаде работа на тия хора."

"Хвръкнаха децата като птичките. Дали ще са върнат, дали не... По хлеба си ходат. В Италия са. Мъчно ми е. Внукът ми има имен ден на Цветница... Дано Господ здраве дава на тия деца, дето сега пеят на прага ни. Да са все така здрави и хубави!"

"Няма нищо по-хубаво от това да си си у дома. Нека ходят нашенци по света да видят, да пренесат някои полезни модели, но да се връщат!"

"Затегнали сме коланите. Преди да им дадат пенсиите, хората карат на вересия. Има тетрадка и в аптеката. Някога в Градец сме били 5000 жители, а сега сме останали около 1500. Всеки се е затворил в трудностите и безпаричието си и така преживяваме едва - едва..."

 
В село Градец ни доведе желанието да потърсим корените на местните обичаи, които предхождат, съпровождат и изпращат големия християнски празник Възкресение Христово. Защото ритуалността, традициите, носиите са част от националната памет и етнопедагогиката на всяка нация. А каква стана тя?!
 
Хората ни поканиха в домовете си и разстлаха пред нас живота, грижите, надеждите си...
 
И разбрахме защо година след година Пролет Каменова, заедно с всички, с които работи в читалище "Просвета", настройва дейността на културното средище спрямо бръчките и усмивките на времето...
 
"Никъде в нашите песни, приказки, легенди гурбетчийството не е нещо добро. Но днес то ни стана професия, начин на оцеляване... И макар през последните години на хората в нашето село да им е много трудно, гърчани обичат да работят. Критични са.
 
Но като отворят дома си за някого, те го посрещат, гостят, обгрижват, че и за из път ще ти напълнят торбата. И душата ти ще напълнят. Защото ние сме народ с харизма. И в най-тъмните си исторически дни, години, десетилетия и векове ние сме създавали духовност. Бог ни пази! И аз съм убедена, че ако малко повече си вярваме сами, онова така чакано добро ще почне да ни се случва"- споделя Поли. И обобщава:

Не може времето да обезцвети един народ, за който насъщността за духовност си е оставала винаги толкова, колкото е и насъщността за хляба!
По публикацията работи: Ваня Минева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07

Самотата има различни лица

Ревността може да се предава и по факс. Да влиза в него както хартията, да излиза от там и да разяжда сърцето, душата, главата. Поне в пиесата на Естер Вилар. Авторката е родена през 1935 година в Буенос Айрес, Аржентина. Завършва медицина и работи като лекарка, но след време изцяло се посвещава на писателската си дейност. Автор е на много книги, които се..

публикувано на 07.06.20 в 09:15

Св. св. Кирил и Методий – съпокровители на Европа

Малцина знаят, че с апостолическо послание „За безпримерно достойнство” (Egregiae Virtutis) от 30 декември 1980 г. папа Йоан Павел II обявява светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа. За папата двамата славяноапостоли са мост между Изтока и Запада, допринесли значително както за културното израстване на Стария континент, така и за..

обновено на 24.05.20 в 10:21

В Музея на просветното дело в Копривщица

"Четете и знайте, за да не бъдете подигравани и укорявани от други племена и народи. Събрах и обединих историята на българския род в тая книжица за ваша полза и похвала. Написах я за вас, които обичате своя род и българското отечество. Преписвайте тази историйца… и пазете я да не изчезне!" Това казва преди повече от две столетия в своята..

обновено на 24.05.20 в 02:02

От „А” до „Я” в графити

На 24 май, Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, в столичната галерия Gifted Sofia беше открита международна изложба, посветена на кирилицата в графити. Събитието се организира за втора поредна година, а куратор е известният в графити-средите варненски стрийтарт артист Алекси Иванов, на когото принадлежи и..

обновено на 23.05.20 в 17:23
Изображения на глаголически букви. Св. Кирил е замислил глаголическата „А” с формата на кръст, защото е смятал азбуката за свято дело.

Българската азбука – духовно наследство с непреходна стойност

Един от най-тачените дни в празничния ни календар – 24 май, е Денят на буквите, на българската азбука, създадена през втората половина на IX век. Този ден ни връща столетия назад, припомняйки ни едно наследство, изгряло със своята духовна светлина над земи и култури. В дните преди 24 май в Българската академия на науките бе открита изложба за..

обновено на 21.05.20 в 11:56