С Георги Петров между два празника

Здравейте, уважаеми слушатели! Понеделник е. Днес дамският дует на "Калейдоскоп"- Нора Георгиева и Ваня Минева- ви срещаме между два празника с музиканта Георги Петров.
 
За да се случи това, се налага да попътуваме. Не много далече- до видинското село Синаговци. Слизаме от колата и влизаме в двора на Йордан Тодоров-Сики. Защото синът му- Георги Петров, който е гостът в днешното издание на нашия радио "Калейдоскоп", посреща за Гергьовден приятелите си тук- под "асмата на чорбаджи Марко", както казва неговият благорек баща. На чаша шипков домашен сок край масата под асмата присядат и стават майка му Василка, баща му- чичо Данчо, съпругата и децата на Георги, неговият брат, братът на майка му, роднини, съседи, приятели... Някой от тях са тук още от предния ден, защото в този дом посрещането на гости е занимание няколкодневно... Всички те се чувстват като у дома и леко се вместват в нашия разговор, който започвам с един обещан въпрос: Как се чувства един мъж, когато навършва 50 години?

"Добре. Готов за по-сериозна равносметка и все пак- с едно наум, че още е рано за обобщения. Продължавам да мисля, че във всеки миг животът ни е това, което точно в този същия миг ни се случва. Май големите подаръци на живота са в малките случки. Трябва само да можем да ги разпознаваме и да им се радваме. Това е най-големият подарък..."

Георги идва на този свят с името си- не само защото се ражда по време Гергьовско, а и защото дядо му по майчина линия също носи името на Победоносеца. Тежката си дума тогава- преди 50 години, казал и кръстникът му- Георги да е! А сега именници в семейството има много- той, дъщеря му, внукът.

Не пропускам да поканя Георги Петров да поразкаже за това как докато свири с оркестъра на световно известните "Ривър данс" по широкия свят, от първа ръка вижда как изкуството преодолява граници и как музиката може да бъде и работа, и страст, и съдба. Опитвам се да го разговоря и по темата защо неговият опит не се използва тук и сега, в нашия Северозапад. Но... Георги се усмихва по неговия си начин и ми казва, че вече е забравил за тази история. Само майка му с болка признава, че се е надявала момчето й да получи възможност да работи в родния си край... Още повече, че темелът на днешния професионален ансамбъл за народни песни и танци "Дунав" Видин е поставен от бащата на Георги- Йордан Тодоров-Сики. Но след като всички около Георги Петров пазят мълчание по тази тема, решавам да уважа желанието им. И оставам при удивителната им човешка мекота и добронамереност. Защото преди всичко тази доброта е пленила преди повече от 50 години красивата македонка Василка да пристане на нашия земляк от Синаговци, да пресече тя цяла България и от Копривлен- Гоцеделчевско, да пристигне тук- в нашия суров Северозапад, за да усмихне скромната му къща. С усмивка и песен отглеждат децата и внуците в този дом. Усмихнатите топли очи са родов белег на семейството. Не носят душите им лошо. Подминават го и продължават нататък. С усмивка.

Такава се получи днес в "Калейдоскоп" моментната снимка на Георги Петров- малко след именния му ден и броени часове преди 50-тия му рожден ден. За него признанието на императрицата на Япония и непризнанието на местен управник не са двата полюса на нещата от живота. И първото, и второто са само фрагменти от живота му, в който страстта към музиката не може да стане по-голяма заради сценична суета, нито по-малка заради нечия некомпетентност. Той просто обича своята музика. Тази любов е възпитавана и отглеждана у него с години. Докато се превърне в състояние на духа. Тя се излъчва от Георги и неговите близки и зарежда всички около тях със спокойствие и доброта. И си казвам на тръгване от техния усмихнат дом: Боже, дано е заразно!
По публикацията работи: Ваня Минева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07

Самотата има различни лица

Ревността може да се предава и по факс. Да влиза в него както хартията, да излиза от там и да разяжда сърцето, душата, главата. Поне в пиесата на Естер Вилар. Авторката е родена през 1935 година в Буенос Айрес, Аржентина. Завършва медицина и работи като лекарка, но след време изцяло се посвещава на писателската си дейност. Автор е на много книги, които се..

публикувано на 07.06.20 в 09:15

Св. св. Кирил и Методий – съпокровители на Европа

Малцина знаят, че с апостолическо послание „За безпримерно достойнство” (Egregiae Virtutis) от 30 декември 1980 г. папа Йоан Павел II обявява светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа. За папата двамата славяноапостоли са мост между Изтока и Запада, допринесли значително както за културното израстване на Стария континент, така и за..

обновено на 24.05.20 в 10:21

В Музея на просветното дело в Копривщица

"Четете и знайте, за да не бъдете подигравани и укорявани от други племена и народи. Събрах и обединих историята на българския род в тая книжица за ваша полза и похвала. Написах я за вас, които обичате своя род и българското отечество. Преписвайте тази историйца… и пазете я да не изчезне!" Това казва преди повече от две столетия в своята..

обновено на 24.05.20 в 02:02

От „А” до „Я” в графити

На 24 май, Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, в столичната галерия Gifted Sofia беше открита международна изложба, посветена на кирилицата в графити. Събитието се организира за втора поредна година, а куратор е известният в графити-средите варненски стрийтарт артист Алекси Иванов, на когото принадлежи и..

обновено на 23.05.20 в 17:23
Изображения на глаголически букви. Св. Кирил е замислил глаголическата „А” с формата на кръст, защото е смятал азбуката за свято дело.

Българската азбука – духовно наследство с непреходна стойност

Един от най-тачените дни в празничния ни календар – 24 май, е Денят на буквите, на българската азбука, създадена през втората половина на IX век. Този ден ни връща столетия назад, припомняйки ни едно наследство, изгряло със своята духовна светлина над земи и култури. В дните преди 24 май в Българската академия на науките бе открита изложба за..

обновено на 21.05.20 в 11:56