Емил Цейнски за новите икони и старите обувки

Емил Цейнски открива на 21 януари 2014 година в софийската галерия "Икар" самостоятелната си изложба "ARS MAGNA", в която е включил 43 графики и една икона.
Снимка: Емил Цейнски, личен архив

Днес в "Калейдоскоп" с нашия земляк Емил Цейнски си говорим за страстта му да създава икони и за нестихналата му болка по дома, приютена в "старите му обувки"...

Защото роденият и израснал в сянката на Белоградчишките скали творец от 1991 година живее в Италия.

Познават го като отличен майстор на икони. Но слабост му е графиката, изработена с финия класически рисунък на молива.

Екзотичен факт от творческата му биография са илюстрациите на Библията, които прави по поръчка на Ватикана.

Когато детството на Емил Цейнски станало вече спомен, той бил изправен пред необходимостта да избере път.


Възпитаник е на художественото училище в Казанлък.

Записва Духовната академия и за кратък период е послушник в Рилската обител.

С надеждата, че не греши, напуска България. А за из път си взема иконата на Свети Георги Победоносец- като единствен багаж...

В интервю за Радио Ватикана Емил Цейнски споделя още:

"Началото беше много трудно, започнах живота на клошар. Споделях градините на Милано и на централната гара с всички останали емигранти, нямащи нито дом, нито препитание. Тук, на нас емигрантите, мога да кажа, че най-много ни е помагала Католическата Църква. Не те питат кой си, какъв си. Ти имаш нужда, отиваш и ти дават хляб и не се интересуват от друго."



Живелите в чужди земи българи знаят, че никъде няма лесен хляб.

След пристигането си в Италия Емил Цейнски в продължение на няколко месеца живее от милостта на Католическата църква, която осигурява за бездомните топла храна и добри думи.

Добри думи, които Емил не разбира, защото когато тръгва за родината на Микеланджело, не знае италиански език...

"Когато трябва да оцелееш, мислиш само как да намериш храна и подслон. Няма място за изкуство", разказва за онова време Емил Цейнски. Време, което няма да забрави, защото е част от неговите уроци за живота. Време, което му е доказало, че нищо случайно няма. Време, през което, въпреки че спи на пейка в парка, Емил рисува.

Емил Цейнски живее и твори в Италия вече близо 25 години. Но уважението и високата оценка за неговото творчество днес не са причина да забрави кой му е помогнал и дал първия подслон; парка, който в продължение на месеци е негов дом и пази страховете му; първата изложба и първото телевизионно интервю, когато все още е само екзотичният чужденец, който няма какво да яде, но рисува вълшебно красиви икони.

"Иконите променят човека. Правят ни по-добри", убеден е Емил Цейнски.  

В родината обаче той е редил свои неща само веднъж- сега го прави за втори път- на 21 януари 2014 година, в софийската галерия "Икар". В колекцията, която показва, са включени 43 графики и една икона. Темата е религия, философия, житейски космос. Творбите ще останат в столичната галерия до 2 февруари 2014 година.

Икони на Емил Цейнски са подредени в параклиси и църкви, намираме ги по страниците на религиозни издания, греят в молитвените кътове в домовете на обикновени хора и популярни личности, пътуват по света- в Гърция, Франция, Швейцария, Германия, Канада, Япония, Австралия.

Но най-ценна му е иконата, която е оставил в дома на своята майка. Защото той все така вярва, че няма по-удобни от "старите обувки" на душата...

По публикацията работи: Ваня Минева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07

Самотата има различни лица

Ревността може да се предава и по факс. Да влиза в него както хартията, да излиза от там и да разяжда сърцето, душата, главата. Поне в пиесата на Естер Вилар. Авторката е родена през 1935 година в Буенос Айрес, Аржентина. Завършва медицина и работи като лекарка, но след време изцяло се посвещава на писателската си дейност. Автор е на много книги, които се..

публикувано на 07.06.20 в 09:15

Св. св. Кирил и Методий – съпокровители на Европа

Малцина знаят, че с апостолическо послание „За безпримерно достойнство” (Egregiae Virtutis) от 30 декември 1980 г. папа Йоан Павел II обявява светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа. За папата двамата славяноапостоли са мост между Изтока и Запада, допринесли значително както за културното израстване на Стария континент, така и за..

обновено на 24.05.20 в 10:21

В Музея на просветното дело в Копривщица

"Четете и знайте, за да не бъдете подигравани и укорявани от други племена и народи. Събрах и обединих историята на българския род в тая книжица за ваша полза и похвала. Написах я за вас, които обичате своя род и българското отечество. Преписвайте тази историйца… и пазете я да не изчезне!" Това казва преди повече от две столетия в своята..

обновено на 24.05.20 в 02:02

От „А” до „Я” в графити

На 24 май, Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, в столичната галерия Gifted Sofia беше открита международна изложба, посветена на кирилицата в графити. Събитието се организира за втора поредна година, а куратор е известният в графити-средите варненски стрийтарт артист Алекси Иванов, на когото принадлежи и..

обновено на 23.05.20 в 17:23
Изображения на глаголически букви. Св. Кирил е замислил глаголическата „А” с формата на кръст, защото е смятал азбуката за свято дело.

Българската азбука – духовно наследство с непреходна стойност

Един от най-тачените дни в празничния ни календар – 24 май, е Денят на буквите, на българската азбука, създадена през втората половина на IX век. Този ден ни връща столетия назад, припомняйки ни едно наследство, изгряло със своята духовна светлина над земи и култури. В дните преди 24 май в Българската академия на науките бе открита изложба за..

обновено на 21.05.20 в 11:56