"Траектории на желанието" – премиера на балет "Арабеск"

| обновено на 06.06.14 в 09:54 БНР Новини
Момент от репетицията на спектакъла.
Снимка: личен архив на Мила Искренова

"Балет „Арабеск” – „Траектории на желанието”, спектакъл на Боян Воденичаров и Мила Искренова…” Това е информацията, която можете да прочетете в сайтовете за култура у нас. В някои съобщения дори е добавено: „Дрескод – елегантно облекло.” Събитието е в програмата на Международния фестивал „Софийски музикални седмици” и Салона на изкуствата. Какво се крие зад това заглавие, какви траектории и желания са се преплели в музиката и танца, ще научим на 9 юни, в зала 11 на НДК. Преди това ви предлагаме да чуете интервю с пианиста Боян Воденичаров,  по чиято идея е създаден спектакълът. Нека припомним, че повече от двадесет години той живее в Белгия, концертиращ артист е, професор в Кралската консерватория – Брюксел.





Предложението дойде от „Festival de Wallonie” – разказва проф. Воденичаров. Това е най-големият културен форум във Валония (един от трите региона на Белгия). Преди време организаторите поискаха от мен няколко предложения за авторска музика. Наред с другите, представих идеята си за балетен спектакъл по моя музика. Фестивалът избра именно този проект. Дори не бях успял да поискам съгласието на Мила Искренова – хореограф на балет „Арабеск”. За щастие тя се съгласи и започнахме да очертаваме посоките...

Темата на фестивала тази година е Дунав – реката, символ на многообразието от културни модели. Моята идея беше да съберем тази пъстрота, задавайки си въпроса за идентичността. Доколко тя се изгражда от средата, в която живеем и се развиваме. Или всеки от нас неосъзнато носи корените си. Спомням си разговорите с моите съученици някога – бяхме тийнейджъри, млади музиканти, израсли с фугите на Й. С. Бах и сонатите на Моцарт. Нямахме опит с фолклора, но  се питахме каква е тази сила, която извиква сълзи в очите ни, щом чуем шопски двуглас например…

Музиката се изпълнява на живо от Боян Воденичаров – авторски импровизационни пиеси, конструирани заедно с Мила Искренова. Включени са и откъси от класически виенски композитори – Хайдн, Моцарт. В импровизационните пиеси има български ритми, елементи от балканския фолклор. Силни са влиянията от музиката на ХХ век. Представленията в Белгия са в края на септември, разбира се – в рамките на Валонския фестивал.

Красотата ме мотивира – не само физическата, в естетически смисъл. Но и духовната – в етичния... Отсъствието на красота помрачава и ражда тъжни произведения.
Красотата е божествено откритие.
Красотата е висше понятие за нравственост.
Красотата е най-съвършената целесъобразност.
Красотата не е твърдо установена, а е изменчиво понятие.


Това е само малък цитат от книгата „Вкусът на Твоето тяло”. Автор е Мила Искренова – създател на десетки постановки, критик, публицист, смел творец с подчертан вкус към съвременните измерения на танца. И разбира се – съавтор в „Траектории на желанието”.






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Художникът Валери Ценов: Една картина трябва да бъде започната с любов и завършена с благост

Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..

публикувано на 18.12.18 в 08:00
Снимка: Матю Мърфи

Искрица Огнянова: „Мисията на Art Without Borders New York е да вдъхновява“

Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..

публикувано на 15.12.18 в 08:00

Стоян Николов-Торлака: Северозападният човек ще помогне на всеки, но пък няма да му спести мнението си

Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..

публикувано на 12.12.18 в 12:59

„Родопски отражения“ – документален филм за душата на Родопите

В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..

публикувано на 11.12.18 в 11:35

Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" отбелязва 140 години от основаването си

За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..

публикувано на 10.12.18 в 11:38

Студенти от Великотърновския университет разкрасяват градската среда

През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..

публикувано на 07.12.18 в 13:45

Просфорните печати – ключов елемент на църковния живот и част от богатото културно наследство на българите

Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..

публикувано на 05.12.18 в 11:07