В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи, интригуващите открития, допира до мистиката и музиката, която е попила волния дух на планината, този филм ще ни накара още по-силно да се влюбим в Родопите, но и да погледнем на живота от по-различен ъгъл.
Филмът е дело на режисьора Тодор Димитров, който от години снима документални филми за археологията и историята. В един момент съдбата пресича пътя на Димитров с този на Христо Тодев. Тодев е катерач и любител-изследовател на Източните Родопи, свещената планина, в която и до днес можеш да скиташ километри без да видиш жива душа. От тази среща, от личните възприятия на Тодор Димитров от общуването с планината и от разказите на Христо се ражда идеята за филма „Родопски отражения“.
Христо Тодев от години обикаля Източните Родопи. Интересува се от мистерията около тракийските трапецовидни ниши – как и защо са изработени. Прави опити да достигне ниши, които са на практика недостижими. Размишлява над това, как са били изработени и защо. Негов спътник в проучванията е Милко Петров, – разказва Тодор Димитров.
Множеството култови ниши, изсечени в скалите в древността в Източните Родопи и особено по поречието на Арда, повече от век привличат вниманието на археолози и изследователи-любители. Въпреки това тяхната поява все още крие множество загадки.
Самият труд, полаган за направата на доста от нишите, разположени на труднодостъпни места, предполага, че за древните тяхното значение е било специално. Вероятно са свързани с някакво култово вярване за прехода в отвъдното, смята Христо Тодев.
Пак там, някъде из Източните Родопи, в сякаш призрачно село, сред къщи, строени в средата на XVII век, живее бай Шабан – другият герой на „Родопски отражения“. За него Тодор Димитров казва, че:
Бай Шабан живее сам от 1958 г. в едно изоставено, много красиво село, където няма ток и никога не е имало. Дотам път няма. Двете най-близки села са на около 3 и на 6-7 часа път пеш. През 1958 г., когато правят трудово-кооперативните стопанства, национализират животните и на практика всички си тръгват от селото. Шабан остава сам. И до ден-днешен е там, гледа животни и се чувства много добре“.
Четвъртият герой на документалната лента се казва Александър Киферов. Той свързва съдбата си с Родопите, воден от страстта си към вкаменелостите, каквито издирва от години, разказва Тодор Димитров:
Александър Киферов споделя със зрителите размислите си относно формирането на вкаменелостите, датирането им и произхода на живота на земята. Изразява съмнения относно непогрешимостта на съвременната наука, относно официалната теория за формирането на вкаменелостите.
Исках да накарам зрителя да усети това, което аз усещам при срещите си с Родопите, да се запознае с хората, свързани с планината, да се потопи дълбоко в атмосферата ѝ и да я усети като свобода“, сподели в интервю за „Радио България“ режисьорът на документалния филм „Родопски отражения“ Тодор Димитров.
Снимки: личен архив
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..
Децата обичат да четат. Обичат и да играят. А има ли нещо по-интересно от това да изиграеш любимата си книга? Преди няколко години на българския пазар се появява първата по рода си приказка-игра „Голямото приключение на малкото таласъмче”, а днес е факт и настолната игра за цялото семейство „Таласъмски истории” на основата на тази книга. Те са..