„Златен прах” – пъстроцветни традиции на сцената в Челопеч

БНР Новини
Снимка: Албена Безовска

Алекси Кесяков и Маргарита БогдановаЧелопеч се намира недалеч от София, сред красотата на Средогорието. Селото е известно с най-голямото медно-златно-пиритно находище в Европа и красивия парк „Корминеш”, в който се провежда ежегоден фолклорен събор. В непосредствена близост са градовете Златица и Пирдоп, а на двадесетина километра е градът-музей Копривщица. Няколко състава в околността съхраняват богатата фолклорна традиция на този край. Те са домакини и на Първия международен фолклорен фестивал „Златен прах”, за който пристигнаха групи от Мексико, Индия, Грузия и България. Форумът беше открит на 30 юли и ще продължи до 2 август.

„Сто живота в един ще превърна и ще падна като зърно в земята ти!“ – това е откъс от поемата на Харалампи Харалампиев, посветена на Челопеч. Българският поет е сред най-известните личности, родени в селото, което днес наброява около 2500 жители. Кметът Алекси Кесяков, потомък на старинен копривщенски род, е убеден, че наред с материалните придобивки, екипът му трябва да осигурява богат културен живот за хората от Челопеч. А традиционните песни и танци са сред любимите изкуства тук.
Снимка„Фолклорът е истинският носител на нашата национална идентичност – казва г-н Кесяков. Всеки родолюбив българин трябва да дава своя принос за запазването му. Известно е, че милиони чужденци по света се възхищават на българските народни песни и хора. Ето защо в програмата на „Златен прах” сме включили професионални и самодейни състави от нашата страна. А изпълненията на чуждестранните артисти са подарък за публиката и добър начин да се запознаят с различните култури. С този фестивал бихме искали да допринесем и за развитието на туризма в нашия район, тъй като предвиждаме това да стане основен източник на приходи в бъдеще.”

СнимкаПодготовката за международното събитие включва построяването на прекрасна сцена. Малко необичайно за България, местата за публиката представляват амфитеатрално разположени сепарета с дървени маси и пейки. Идеята е събитията в парка да се съчетават и с време за отмора на цялото семейство.

Артистичен директор на фестивала е г-жа Маргарита Богданова – общински съветник и истински ентусиаст.

„Миналата година бяхме поканени от г-н Емил Павлов – президент на Националната секция на CIOFFда присъстваме на големия международен фолклорен фестивал във Велико Търново. Тази красота, тези багри породиха у нас мечта – да ги пренесем в родното ни село. Сега с радост подчертаваме, че друг международен форум от този мащаб няма в района. Искаме да го превърнем в традиционен, а парк „Корминеш” да стане истински фестивален комплекс. Планираме да основем и международен форум за участници в училищна възраст. Децата на Челопеч го заслужават. Благодарни сме на г-н Павлов за включването на нашия фестивал в календара на CIOFF, за помощта, която ни оказа. Групите от Мексико и Индия бяха поканени за традиционните събития под патронажа на международната организация. Единствено групата от Грузия пристигна специално за участието си в „Златен прах”. В Челопеч има два кукерски клуба, фолклорни състави и пр. Те също показаха своето изкуство. Някой би казал, че подобно събитие не е по силите на толкова малка община. Но оценката на участници и специалисти доказва обратното. Уверена съм, че сме на прав път и ще се справим със задачите, които сме си поставили в името на нашата хубава кауза.”

СнимкаДжесика Наваро, основател и ръководител на група „Виданса“ разказва: „Нашата формация е на две години – говоря за нея като за живо същество, защото аз съм основател и ръководител, за мен „Виданса” е много скъпа. Създадох я с помощта на моите колеги – млади танцьори и музиканти, за да представяме фолклора на страната ни. Ние сме от Веракрус – Кόрдоба, но сме включили в репертоара си атрактивни образци от фолклора на други области в Мексико. Изнасяли сме концерти само в нашата страна. Това е първото ни турне в чужбина. Срещнахме прекрасни хора на фестивала във Велико Търново, на концертите ни в други градове. В Челопеч е прекрасно, радваме се на новите приятелства.”

Снимка

Ето и думи на човека, когото през фестивалните дни във Велико Търново и Челопеч всички наричаха просто гуру.

„Казвам се Нингтоуджам Набачандра Сингх, ръководител на Института за танцово изкуство и културни изследвания Тоиби Манипури (Ningthoujam Nabachandra Singh, Thoibi Manipuri Dance and Cultural Research Institute) – Индия. Нашият състав обединява около 200 души, но в България сме само десет. Тук сме с подкрепата на нашата държава, на Посолството на Индия в България и Индологическа фондация „Изток – Запад”. За първи път сме в страната ви, взехме участие в няколко много хубави фестивала във ВеликоТърново, Русе, Челопеч, изнесохме концерти в Разград и Копривщица. За мен подобни събития са много важни, защото показват колко близки са традициите по света в своята дълбока същност. На всички срещи тук не пропускам да кажа – приятели, колкото и да сме различни на външен вид, всички ние споделяме едно слънце и едно небе, да не забравяме това. Много бих искал да имам възможност да посрещна български състави в нашия щат. Ако това се случи, ще се отнесем към тях със същото уважение и гостоприемство, с каквито бяхме обградени навсякъде в България.”

Снимки: Албена Безовска



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Художникът Валери Ценов: Една картина трябва да бъде започната с любов и завършена с благост

Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..

публикувано на 18.12.18 в 08:00
Снимка: Матю Мърфи

Искрица Огнянова: „Мисията на Art Without Borders New York е да вдъхновява“

Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..

публикувано на 15.12.18 в 08:00

Стоян Николов-Торлака: Северозападният човек ще помогне на всеки, но пък няма да му спести мнението си

Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..

публикувано на 12.12.18 в 12:59

„Родопски отражения“ – документален филм за душата на Родопите

В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..

публикувано на 11.12.18 в 11:35

Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" отбелязва 140 години от основаването си

За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..

публикувано на 10.12.18 в 11:38

Студенти от Великотърновския университет разкрасяват градската среда

През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..

публикувано на 07.12.18 в 13:45

Просфорните печати – ключов елемент на църковния живот и част от богатото културно наследство на българите

Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..

публикувано на 05.12.18 в 11:07