Върховният административен съд ще гледа делото срещу отказа на председателя на предишното Народно събрание да насрочи референдум за изборните правила, а по него се очаква да се яви премиерът Георги Близнашки. По това време той оглавяваше инициативния комитет, събрал подписите за допитване до народа. Според проф. Атанас Славов, преподавател в Софийския университет, трябва прецизно да бъде изяснен въпросът с допустимостта на искането. 

Компетентността на ВАС се разпростира върху административни актове и тук големият въпрос е дали отказът на председателя на НС да даде едномесечния срок за отстраняване на нередностите е административен акт. Възможни са различни интрепретации. В интерес на истината първоначално смятах, че още на първия етап делото ще бъде обявено за недопустимо, защото в Административно-процесуалния кодекс изрично пише, че актовете на НС не са предмет на обжалване пред ВАС. Доколкото обаче тук става дума за акт на председателя на НС, се поставя въпросът дали това е самостоятелен акт, годен да бъде обжалван. Самото дело ще е тест и за съдиите, как интерпретират закона. Но за мен спор няма, че този срок трябваше да бъде даден. Първо, целта на този закон е да насърчи гражданското участие и пряката демокрация. Големият въпрос е какво следва от тук нататък, дали може тази инициатива отново да бъде вкарана в дневния ред на парламента. Доколкото имаме вече решение на НС, което оказва да вземе решение за инициране на референдум, процесът по-скоро е приключил за тази инициатива. Целият казус с референдума е тест за зрелостта на нашата политическа система. Тест за това дали партиите използват пряката демокрация, за да чуят гласа на гражданите или пряката демокрация е инструмент в чисто партийни битки. Топката е към следващото парламентарно мнозинство. 

Проф. Славов посочи, че за да е ефективна процедурата за референдумите, трябва да има промени.

Едната е по отношение на изискването за кворум за участие, този плаващ кворум трябва да бъде редуциран до 20-25 процента, ако не и да бъде премахнат изобщо този кворум за валидност на референдумите. Второ, по отношение на самата инициатива – добре е сроковете за събиране на подписите за национален референдум, ако се запазят тези изисквания за брой подписи, да са по-дълги. Третият въпрос е свързан с личните данни. За да е ефективна системата, или не трябва да се иска пълно ЕГН, или адресът също не трябва да е пълен. На повечето места, където се провеждат референдуми, се изискват само рождената дата на лицето, а не пълни данни. Инициативата трябва да е лесна. 

Чуйте разговора с проф. Атанас Славов от звуковия файл.