Завърши първото издание на Годишните фолклорни награди „Борис Машалов”

| обновено на 29.09.14 в 15:03 БНР Новини
Лауреатите на сцената в Смолян.
Снимка: предоставена от организаторите

Наричат ги „българските фолклорни „Оскари”. И това не е просто шеговит израз. Категориите, в които се извършват номинациите, са повече от десет, а за крайния резултат имат думата и специалистите, и обикновените слушатели и почитатели на народното изкуство. Домакин на първото издание беше град Смолян. Още в началото на годината беше обявена наградата за цялостен принос, която получи легендарната добруджанска певица Верка Сидерова.

Идеята за Годишните фолклорни награди е на Константин Лазаров – бивш изпълнител на народни танци, основател на фолклорно радио „Менци“. Според него отличията са признание за постиженията на инструменталисти, певци и др. Връчват се за професионални изяви в различни области, както и за значимо нематериално фолклорно наследство. Номинирането се извършва по определена система, гласуването e на сайта на Годишните награди.

Те са индивидуални или колективни. На концерта – спектакъл в Смолян някои от наградените свириха и пяха на живо, други бяха представени със средствата на мултимедия. Ето и какво разказа г-н Лазаров за Радио България.


Дължа големи благодарности на Добринка Георгиева-Машалова
– дъщерята на Борис Машалов, която ни даде разрешение да сложим името му в заглавието на Първите годишни награди. Благодарни сме на община Смолян за подкрепата, както и на всички спонсори, без които този празник нямаше да се състои. Огромни са заслугите на Адриан Петров – главния художествен ръководител на ансамбъл „Родопа”, който работи всеотдайно за прекрасния спектакъл. Добринка Георгиева написа текст, с който да представим на публиката най-важните моменти от творческия път на Борис Машалов. Записахме презентацията и я излъчихме в началото на спектакъла. Пуснахме и запис на неговата емблематична песен „Заблеяло ми агънце”. Беше изключително вълнуващо, публиката стана на крака и така изрази своята почит към делото на незабравимия певец. Искам да спомена, че наред с всички отличия, имаме награда за спонсор на годината. За мен е много важно, че има хора от бизнеса, които дават средства за развитието на фолклорното изкуство.




В категория „Инструментал на годината” беше отличена пиесата „Сбогом” от албума на гъдуларя Георги Петров. Той си отиде преди няколко месеца, но номинацията е направена още през февруари. Дали от респект към майсторството му на инструменталист или заради голямата любов, на която се радваше приживе, бай Георги (както го наричаха всички) е бил без конкуренция за това отличие. Слушателите посочиха като свой любим изпълнител за 2014 г. Валя Балканска. Обичаната народна певица беше специален гост на концерта-спектакъл.



Още една от безспорните личности в състезанието е кавалджията Недялко Недялков, отличен за новия си албум „Искам да кажа”.


Идеята за тези награди е много хубава
– споделя изпълнителят. – Застъпените категории обхващат солисти, дуети и триа, ансамблова постановка, хореография и т.н. В категорията за живо фолклорно наследство бе отличено нестинарството. Наградата получи една жена, която сигурно е най-възрастната нестинарка у нас. Много съм щастлив, че моят албум получи награда. Не по-малко радостен съмот факта, че има такъв форум, който събира творци от различни области и им отдава заслужено внимание. Харесвам идеята на Константин Лазаров и оттук-нататък ще го подкрепям с каквото мога. Организаторите са решили всяка година да посвещават наградите на големи имена в народната музика, оставили следа в историята. Следващата година те ще бъдат връчени в град Трън – родното място на голямата народна певица Гюргя Пинджурова, а поводът е 120-годишнината от рождението й.






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

„Прочул се Найден граматик” – народни песни, посветени на книгите и учителите

В навечерието на 24 май, наричан най-българския празник, обръщаме поглед към традиционните ни песни, посветени на книгите и учителите. Те са съхранили доказателства за пословичната любов на българина към знанието и духовността, за уважението към образованите хора. Денят на Св.св. Кирил и Методий се отбелязва като църковен празник още през..

обновено на 23.05.20 в 19:12

Старинните технологии на "писаните" яйца са живи и днес

Символиката на яйцето се е променяла през вековете. Най-старите щраусови яйца, украсени с резба, открити в Африка, са на възраст около 60 хиляди години и са служили за подарък. Златните и сребърните яйца присъстват в погребалните обичаи на шумери и египтяни. Езическите вярвания на различните народи гласят, че яйцето е символ на Вселената,..

обновено на 16.04.20 в 18:46

Мирослава Таскова: „Децата с интерес усвояват различни умения, свързани с българската история“

Един от най-великите светители и чудотворци на IV век, Свети Спиридон, бил прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот , както е записано в житието му. Днес православната църква почита неговата памет. В българските традиционни вярвания Св. Спиридон се приема за покровител на конете и едрия домашен добитък, но преди всичко той е патрон на..

публикувано на 12.12.18 в 12:23

Драгиновци обичат, пазят и славят старите местни традиции

Според броя на своите жители Драгиново се нарежда на четвърто място сред селата в България. Разположено е в Западните Родопи, в близост до Велинград. В миналото е известно под името Корова (от тур.Kuru – ova – Сухо поле), а от 1971 г. е преименувано на Драгиново, в чест на поп Методий Драгинов – православен духовник, автор на летописи за..

публикувано на 12.10.18 в 11:18

Янка Рупкина: „Щастлива съм, че с гласа си спечелих обичта на хората у нас и по света“

Янка Рупкина, една от емблемите на българската народна музика, тази година отбелязва две сериозни годишнини – шест десетилетия на сцената и осем от рождението си. Легендарната ни певица е родена в Странджанския край. Нейните земляци от с. Богданово, Бургаско, се гордеят с гласовитата Янка и дори са нарекли клуб на нейно име. По цял свят е..

публикувано на 24.09.18 в 08:35

Фестивалът на шевицата в Белослав възражда магията на българското везмо

От незапомнени времена шевиците, които украсявали българските носии имали своето специално предназначение. Освен красив орнамент, разкриващ информация за социален статус и принадлежност към даден регион, в шевиците са кодирани и скрити послания. Неслучайно те изпълнявали ролята на ограждащ елемент около откритите части на тялото. Важен елемент..

публикувано на 08.09.18 в 08:15

„Българщици“ – уникална среща с неизвестни старинни песни

Преди няколко месеца излезе от печат сборникът „Българщици“, събрал 672 непубликувани народни песни от архива на Коста Колев. Известният акордеонист, композитор и диригент напусна този свят през 2010-а на 89-годишна възраст. Остави хиляди обработки на фолклорни образци, авторски творби в народен стил, музика към танцови постановки… Десетилетия..

публикувано на 15.08.18 в 09:50