Турция – между амбициите на Ердоган и възможностите за тяхната реализация
-
Чуйте разговора с доц. Иво Христов и Николай Кръстев
Последната информация гласи, че Турция се е съгласила да допусне иракски кюрди да преминат през територията й и да помогнат на събратята си в Кобани, а паралелно с това САЩ вече спускат оръжие обкръжения град. Има ли промяна в отношението на турското правителство към кюрдите?
Доц. Иво Христов: Забележете, че разрешението е за иракски кюрди, а не за турски кюрди, които имах огромно желание да отидат да помогнат на своите сънародници от другата страна на границата. Логиката е проста. Турция няма никакъв интерес от каквато и да била кюрдска автономия, базирана на съответните най-вече военни структури. В този смисъл „Ислямска държава“ върши работата на турската армия по ликвидиране на кюрдския фактор от другата страна на границата. Турция играеше поради това ролята на въоръжен неутралитет. Армията им стоеше на границата и наблюдаваше как ислямистите вършат тяхната работа. Впрочем тази ислямистка армия до голяма степен е организирана и въоръжена от турските тайни служби.Тук има едно присъщо на голямата политика двуличие. Ердоган постави условие на американците, че те биха се включили на страната на коалицията за ликвидирането на „Ислямска държава“ само при две условия. Първото е създаване на буферна зона в Северна Сирия и второто е сваляне на режима на Башар ал Асад. Засега очевидно едното не е възможно, а другото не зависи нито от Ердоган, нито от САЩ. Турско издание задава въпроса тези дни какво би станало, ако Русия и Иран разположат свои военни части в Сирия? Не става въпрос за някакви експедиционни сили, които и в момента има, а за редовни елитни части. Нещата биха могли да станат много сериозни, защото Турция може да се окаже обкръжена от две страни. Всъщност, това което ние наблюдаваме е пореден опит на Анкара да се разрешат нещата в Сирия. Тя гледа на Сирия все още като на пашалъка Дамаск и на наличието на свободна сирийска държава като на някакво недоразумение в природата, което трябва да се отстрани. Проблемът е в това, че амбициите на Турция не съответстват на нейните възможности. Турция мислеше, че след разбъркването на голямата близкоизточна криза и ликвидирането на границите от Първата световна война, ще играе ролята на своеобразен ментор на региона, базирайки се на своето старо халифатско присъствие там. Събитията в Сирия обаче ясно показаха, че това са въпроси които се решават на друго геополитическо ниво и Турция не е фактор.
Николай Кръстев: Пъзелът в арабския свят в момента се променя по доста интересен начин. Анкара става все по-радикална в региона на Близкия Изток. Сирия е едно доказателство за това, че всъщност действията на турската външна политика от една страна, а от друга действията на МИТ, породиха явлението „Ислямска държава“. То се получи вследствие на тяхната недалновидна политика, заблудени че лесно ще свалят Башар Асад. От друга страна държави като Катар, Саудитска Арабия, които винаги са били доста радикални в своите политически действия, сега са много по-умерени. Те са по-готови да водят диалог и биха приели да бъдат мост между САЩ, Брюксел и региона. Турция все повече затъва в своите проблеми в Близкия Изток, защото неочаквано не можа да се справи с тях. Виждаме, че близкоизточната политика на Турция буквално катастрофира. За съжаление ние вече не можем да говорим за ясна политика на Турция. Тя се опита на няколко пъти да поставя условия на САЩ и на коалицията на желаещите против „Ислямска държава“, но не им се получи. Единственият партньор в Близкия Изток на Турция евентуално би могъл да бъде само Русия. Те имат в момента доста общи интереси в Сирия.
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Господната трапеза
• Заедно с ставрофорен иконом Стефан Стефанов председател на русенския храм „Св. Николай Чудотворец“ ще разговаряме както за Господната трапеза, така и за призванието на свещенослужителя. Кой е поканен на тази трапеза и кой приема или отказва. • На книжния пазар вече е новото издание на емблематичен сборник с християнски есета „Ортодоксия“ от..
Доброто пътува с Ретротрамвая
Доброто е там, където сте вие! Наближава Коледа! В неделя, на 16 декември от 9 до 12 часа сутрешните предавания на програма „Христо Ботев“ – „Нашият ден“ и „Семейно радио“ – Ви канят да бъдем заедно в… софийския Ретротрамвай. В името на една кауза: да бъдем съпричастни към най-самотните на празника! Вземете със себе си една коледна играчка или..
Радиото променя човешки съдби
Ролята на обществената медия и на предаването за разрешаването на частни казуси. Това е темата на предаването днес. Или как предаването „Законът и Темида“ променя човешки съдби. Ще чуете слушатели, на които сме помагали през годината-Венцислав Александров, Тодор Църев, Юлия Старчева, Павлина Илиева, адвокат Даниела Никифорова. Чуйте повече в звуковия..
Добрите истории
Общото между тези три романа - „Анатомия на един скандал“ от Сара Вон, „Тишина“ от Розамънд Лъптън и „Никой не знае часа“ от Рене Фройнд, е това, че и трите книги са майсторски написани. „Те са много различни, но в същото време ги обединява една много добре разказана история. И смятаме, че добрите истории, които ви изпращат хората, може би..
Полезен, смешен, забавен и прекрасен пътеводител
„Майко Мила!” – първият сайт в България, създаден за да помага на майките, прекрачи от интернет пространството в света на книгите. Елисавета Белобрадова и Красимира Хаджииванова издадоха пътеводителя „Стигнахме ли вече?“ „Въпросът, къде ще водим децата този уикенд? и Къде ще ходим тази ваканция? - вълнува всички родители“, каза за „Нашият ден“..
Доброто ни прави повече хора
Здравейте, казвам се Ангел Ангелов. Благодаря Ви за чудесния начин, по който оправдавате съществуването на радиото като социално значима и информативна медия. За инициативата #ДобротоТамКъдетоСтеВие изпращам кратка история от първо лице: Съпругата ми и дъщеря ми отидоха за прежда, за да се учат да плетат коледни подаръци. Аз останах в..
Изтече ли времето на #Metoo?
Остана ли #Metoo движение само на холивудските актриси? Издъхва ли от собствените си противоречия и къде се намира България? Отговори на тези въпроси търсят в студиото на „Нашият ден“ Геновева Тишева, председател на Български център за джендър изследвания и Катя Кръстанова , психолог от Асоциация "Анимус". "Движението тръгна от овластени жени с..
Ясно
Разкъсана облачност
