Предстои представяне и обсъждане на резултатите от сравнителен анализ на отразяването на европейските теми в български и британски медии по време на кампанията за изборите за Европейски парламент, април-май 2014 година. Анализът е част от изследване на тема „Център и периферия в европейската публична сфера”.
Къде е Европейският съюз в медийната кампания за евроизборите, защо в рамките на кампанията българските медии и българските политици не успяват да излъчат отчетливи послания за перспективите и ключовите проблеми на Евросъюза - отговор на тези въпроси търсим в разговор с Ралица Ковачева, журналист и автор на сравнителния анализ за начина, по който британските и българските медии отразиха изборите за Европейски парламент.
В изследването си Ковачева проследява интересни процеси и тенденции както в работата на медиите, така и в поведението на политиците по време на изборната кампания в двете страни.
Според нея, един от сериозните проблеми и основна разлика в начина, по който медиите в двете страни подхождат към европейската тематика, е че в британските медии ключови въпроси, свързани с бъдещето на ЕС и посоката, в която той трябва да се развива, са непрекъснато на дневен ред, докато в българските медии обикновено това се случва кампанийно и дори статистически е видно, че липсват достатъчно анализи и коментари, както журналистически, така и експертни по важни теми.
На изборите за Европейски парламент (ЕП) от 6 до 9 юни 2024 г. милиони европейци ще вземат участие в определянето на бъдещето на Европейския съюз и европейската демокрация. Винаги е важно да се гласува - на местно, национално или европейско равнище. Това е възможност за всеки, имащ право да участва във вота, да изрази мнението си по въпроси,..
Европейският съюз е впечатляващ със своето културно и езиково многообразие, а езиците, които се говорят в страните от Съюза, са важна част от неговото културно наследство . Затова ЕС подкрепя многоезичието в своите програми и в работата на своите институции. В ЕС има 24 официални езика : английски, български, гръцки, датски,..
Пластмасови бутилки, кенчета, кутии... Сигурно не бихме могли да изпием един фреш, бързайки за работа, или да хапнем парче печена ябълка, без да използваме някои от тях. Колкото и здравословни храни и напитки да съхраняват те, безспорна е вредата, която нанасят, когато попаднат в околната среда. Има ли спасение за природата? На територията на..
Колко европейски регламента и директиви са приети без участието на България от 2007 г. насам? Има ли такива? Сигурно сте попадали на твърдения за "брюкселския диктат" от типа на "България е безгласна буква в процеса на вземане на решения" или "Брюксел ни налага…". Как всъщност стоят нещата и участва ли България в процеса на вземане на решения..
Една от най-големите глобални заплахи през изборната за половината население на света 2024 година. Така е представена дезинформацията в Доклада за глобалните рискове за 2024 на Световния икономически форум в Давос, провел се от 15-и до 19-и януари. Гражданското общество, академичната общност, правителствата и бизнесът виждат именно в..
Зелена енергия, зелена сделка, зелен преход, възобновяеми енергийни източници /ВЕИ/ . Словосъчетания, които сме свикали да звучат по медиите, най-вече в информации от европейските институции, но какво чуваме? Четем ли с разбиране тези комбинации от думи в публикациите на новинарските сайтове? А какво означава Европа да се превърне в първия климатично..
Те са от поколението Z - ученици в Софийската гимназия по архитектура, строителство и геодезия "Христо Ботев". Оптимисти са за ЕС - вярват, че европейската интеграция и единство са формула без алтернатива, а изборите за Европарламент през 2024 г. ще потвърдят това. И искат да гласуват - обратно на изводите от всички проучвания за..