Изкуството е един от най-добрите медиатори. Чрез него хората научават повече за различните култури по света – от музиката, филмите, картините, създадени на десетки хиляди километри от собствената им родина. Изкуството прави по-разбираем живота на планетата, прокарва мост между традициите. То разказва истории, свързани с религиите по света и така съкращава разстоянията между тях – думи на г-н Раджеш Кумар Сачдева, посланик на Република Индия в страната ни, по повод откриването на изложбата „Умозрителност” в София.
Събитието е под патронажа на министъра на културата г-н Вежди Рашидов, а куратор на изложбата е известната художничка Анджоли Ила Менон. Тя е подбрала дигитални отпечатъци върху платно на четиринайсет майстори на фигуративното изкуство от XX-XXI век. Изложбата пътува по света от 2008 г. и запознава широката публика със спецификата на индийската модерна живопис. Фигуративната форма в съвременното изкуство на Индия е представена в творбите на някои от най-изявените индийски художници, получили признание на националната и международната художествена сцена. Оригиналите на картините се съхраняват в най-големите галерии и музеи на Индия, Великобритания, Франция, Япония и др. Наред с Посолството на Република Индия, съорганизатори на събитието са Индийският съвет за културни връзки и Индологическа фондация „Изток-Запад”. Г-н Раджеш Кумар Сачдева сподели за Радио България:
Вярвам, че чрез изкуството ние можем да видим как художниците визуализират настроения и чувства от Индия. Защото нашите две страни са различни. Имаме и много общи неща, затова съм убеден, че българската публика ще оцени изложбата. Аз съм тук от няколко месеца и успях да видя, че това е красива страна. Хората са много приятелски настроени, истински обичат Индия. Където и да отида – не само в София, но и в другите градове, които съм посетил – виждам, че приемате много добре чужденците. Миналата година три индийски филма бяха заснети в България – в Банско, Варна и още няколко града. Посетих снимачните площадки няколко пъти. Освен че видях прекрасни места от страната ви, научих, че българите са много талантливи. В екипите имаше ваши сънародници, които работеха като опитни професионалисти. Бях истински впечатлен от уменията на българските специалисти във филмопроизводството.
Датата на първото представяне на „Умозрителност” беше избрана специално – 26 януари в Индия е национален празник. Тогава се отбелязва Денят на Републиката. Изложбата е посветена и на една забележителна годишнина.
Наскоро се навършиха 60 години от установяване на дипломатическите отношения между нашите две страни – каза още г-н Сачдева. – По този повод бяха организирани много събития в областта на културата, икономиката. Продължаваме и през 2015 г. Изложбата „Умозрителност” ще бъде в София, след това ще бъде показана в още четири различни града на България. Имаме голяма подкрепа тук, работим в сътрудничество с много български организации. Заедно с Индологическа фондация „Изток-Запад” направихме възможно представянето на тази изложба, а също и на много други събития. Бих искал да спомена и клуб „Приятели на Индия”, „Намасте, България”, както и Асоциацията на индийците в България, която представя и популяризира автентични индийски празници. Много са дейностите ни, работим активно.
В София изложбата гостува в зала „Средец” на Министерството на културата (27.01-03.02) и в Народния театър „Иван Вазов” (04.02 - 15.02). След това ще бъде представена във Варна (17.02-4.03) , Русе (6.03 - 27.03), Бургас (30.03-15.04) и Пловдив (17.04 - 30.04).
Снимки: от каталога на изложбата
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..