Според народните вярвания на Благовец трябва да разполагате с пари в брой, кост от риба... И не излизайте гладни от вкъщи. Фолклорната традиция е установила цяла поредица от действия на този магически ден. Но преди всичко е необходимо да сте в добро настроение. Защото, както ви "закука кукувицата" на 25 март, така ще ви върви през цялата година. Дали е истина всичко това, може да проверите сами.
Фолклорният Благовец се чества на същата дата, на която Православната църква отбелязва Благовещение. Независимо от сходството в имената, двата празника имат съвсем различен смисъл.
Според библейската притча, пред Дева Мария се появил Архангел Гавриил, за да й каже, че ще роди син Божий. В християнската традиция съобщаването на тази блага вест се почита от IV век. До установяване на социалистическото управление, което налага атеизма, у нас на Благовещение се е чествал и Денят на майката. За това има многобройни свидетелства в архивите на периодичния печат, в мемоарната литература. Днес, десетилетия след демократичните промени през 1989 г., тази традиция е възстановена. Но много хора продължават да отбелязват и 8 март – също като Ден на майката. Корените на народния Благовец се губят далече назад във времето – в предхристиянската епоха и езическата обредност, съхранена и обогатявана през годините. Разположен съвсем близо до астрономическото настъпване на пролетта, той обединява различни ритуали, предназначени за посрещането на новото начало.
Благовещение винаги се пада по време на Великите пости и затова на трапезата е разрешено да се поднесе риба. Във фолклорния празник рибата също присъства. Поверието гласи, че всеки трябва хапне от празничното блюдо, а след това да почисти зъбите си с рибена кост – това носи здраве и късмет. Дори най-бедните, които не можели да осигурят риба за празника, гледали да имат поне някоя стара кост, за да „почешкат“ зъбите си.
В народните представи на този ден за първи път долита кукувицата, която възвестява благата вест, че зимата си е отишла, а лятото се е приближило. Хубаво е на този ден да чуеш кукувица, а когато тя „те закука“, да си сит, а също – да имаш в джоба паричка и залък хляб. Кукувицата възвестява също, че излизат самодиви и самовили. На този ден мечката се събужда от зимния си сън, змиите излизат от зимовищата си. За предпазване от ухапванията на змиите през лятото се извършвало обредно обикаляне на къщата и двора. В някои селища този обичай съществува и до днес. Участниците са обикновено жените и децата. Те тракат с маши, огрибки и всякакви метални предмети и наричат:“Бягайте змии и гущери, да дойде Благовец!“ Или: „Бягайте мишки, смоци, змии, нек’ ни дойде благо жито!“
На някои места предпазват домовете и дворовете със запален парцал. Обикаляйки с него, викат: „Ево! Аз като съм в долé (в дола), ти да си в поле!“ В случая Ева наричат змията.
Почистването на къщата и паленето на огньове също е задължителна част от празника. Рано сутринта на Благовец се изхвърлят навън боклуците и ненужните предмети. Пали се огън, който прескачат всички, като се стараят добре да опушат босите си крака – вярва се, че това също предпазва от змийските ухапвания през лятото. Много са и иманярските легенди - съществува поверие, че на този ден над заровените съкровища излиза син пламък. В нощта срещу празника иманярите обикаляли по полета и могили, с надеждата да видят чудния знак.
Пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите, за да е благ медът после. В някои краища на страната малки момиченца търкалят питки по поляните – за да е приятна полската работа през лятото. А в песните и наричанията, които съпровождат различните ритуали, най-често се споменават кукувицата, пролетта и пожеланието всичко да е благо през цялата година.В навечерието на 24 май, наричан най-българския празник, обръщаме поглед към традиционните ни песни, посветени на книгите и учителите. Те са съхранили доказателства за пословичната любов на българина към знанието и духовността, за уважението към образованите хора. Денят на Св.св. Кирил и Методий се отбелязва като църковен празник още през..
Символиката на яйцето се е променяла през вековете. Най-старите щраусови яйца, украсени с резба, открити в Африка, са на възраст около 60 хиляди години и са служили за подарък. Златните и сребърните яйца присъстват в погребалните обичаи на шумери и египтяни. Езическите вярвания на различните народи гласят, че яйцето е символ на Вселената,..
Един от най-великите светители и чудотворци на IV век, Свети Спиридон, бил прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот , както е записано в житието му. Днес православната църква почита неговата памет. В българските традиционни вярвания Св. Спиридон се приема за покровител на конете и едрия домашен добитък, но преди всичко той е патрон на..
Според броя на своите жители Драгиново се нарежда на четвърто място сред селата в България. Разположено е в Западните Родопи, в близост до Велинград. В миналото е известно под името Корова (от тур.Kuru – ova – Сухо поле), а от 1971 г. е преименувано на Драгиново, в чест на поп Методий Драгинов – православен духовник, автор на летописи за..
Янка Рупкина, една от емблемите на българската народна музика, тази година отбелязва две сериозни годишнини – шест десетилетия на сцената и осем от рождението си. Легендарната ни певица е родена в Странджанския край. Нейните земляци от с. Богданово, Бургаско, се гордеят с гласовитата Янка и дори са нарекли клуб на нейно име. По цял свят е..
От незапомнени времена шевиците, които украсявали българските носии имали своето специално предназначение. Освен красив орнамент, разкриващ информация за социален статус и принадлежност към даден регион, в шевиците са кодирани и скрити послания. Неслучайно те изпълнявали ролята на ограждащ елемент около откритите части на тялото. Важен елемент..
Преди няколко месеца излезе от печат сборникът „Българщици“, събрал 672 непубликувани народни песни от архива на Коста Колев. Известният акордеонист, композитор и диригент напусна този свят през 2010-а на 89-годишна възраст. Остави хиляди обработки на фолклорни образци, авторски творби в народен стил, музика към танцови постановки… Десетилетия..