На 23 април започва четвъртото издание на „Международния детски фолклорен фестивал – София“. На четири сцени, разположени в различни точки на града, столичани ще станат свидетели на изкуството на фолклорни ансамбли от България и чужбина. Юлия Попчева, която е част от организационния комитет, разказва как е възникнала самата идея:
От българска страна основни участници ще бъдат съорганизаторите на събитието – Детско-юношеският танцов ансамбъл „Пламъче” – София, Детски фолклорeн ансамбъл „Огнените” от Бусманци и Детски танцов ансамбъл „Бистрица”. Освен тях, множество други детски танцови състави от София, Етрополе, Кремиковци, с. Мирково ще танцуват и пеят на сцените на фестивала.
Тази година чуждестранните гости са от Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Румъния и Полша, а според Юлия Попчева броят им ще надхвърли хиляда:
Сцените са четири, но всъщност изявите са пет – уточнява тя. Стартираме с традиционното откриване, което правим пред общината в ж.к. Младост 3. На следващия ден сме в Бусманци, а на 25 април имаме два концерта – Борисовата градина, а вечерта ще бъдем в Бистрица. Последният ден ще завършим с дефиле. Ще тръгнем от пилоните на НДК, през централните софийски улици и ще закрием фестивала отново в Борисовата градина.
По регламент участниците трябва да са на възраст между осем и четиринайсет години. Изключение са децата със специални нужди – при тях няма възрастово ограничение и могат да представят репертоар, изцяло по свой избор. За нас е важно всеки да има сцена за изява, независимо какъв физически проблем има – казва Юлия Попчева и добавя: Децата за нас са равни и сме длъжни да им дадем възможност да покажат какво могат и знаят и как усещат света.
Сред изпълнителите на фолклорна музика ще бъдат Диана Гатева от Карлово и дует „Рукатка“ от столицата.
В навечерието на 24 май, наричан най-българския празник, обръщаме поглед към традиционните ни песни, посветени на книгите и учителите. Те са съхранили доказателства за пословичната любов на българина към знанието и духовността, за уважението към образованите хора. Денят на Св.св. Кирил и Методий се отбелязва като църковен празник още през..
Символиката на яйцето се е променяла през вековете. Най-старите щраусови яйца, украсени с резба, открити в Африка, са на възраст около 60 хиляди години и са служили за подарък. Златните и сребърните яйца присъстват в погребалните обичаи на шумери и египтяни. Езическите вярвания на различните народи гласят, че яйцето е символ на Вселената,..
Един от най-великите светители и чудотворци на IV век, Свети Спиридон, бил прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот , както е записано в житието му. Днес православната църква почита неговата памет. В българските традиционни вярвания Св. Спиридон се приема за покровител на конете и едрия домашен добитък, но преди всичко той е патрон на..
Според броя на своите жители Драгиново се нарежда на четвърто място сред селата в България. Разположено е в Западните Родопи, в близост до Велинград. В миналото е известно под името Корова (от тур.Kuru – ova – Сухо поле), а от 1971 г. е преименувано на Драгиново, в чест на поп Методий Драгинов – православен духовник, автор на летописи за..
Янка Рупкина, една от емблемите на българската народна музика, тази година отбелязва две сериозни годишнини – шест десетилетия на сцената и осем от рождението си. Легендарната ни певица е родена в Странджанския край. Нейните земляци от с. Богданово, Бургаско, се гордеят с гласовитата Янка и дори са нарекли клуб на нейно име. По цял свят е..
От незапомнени времена шевиците, които украсявали българските носии имали своето специално предназначение. Освен красив орнамент, разкриващ информация за социален статус и принадлежност към даден регион, в шевиците са кодирани и скрити послания. Неслучайно те изпълнявали ролята на ограждащ елемент около откритите части на тялото. Важен елемент..
Преди няколко месеца излезе от печат сборникът „Българщици“, събрал 672 непубликувани народни песни от архива на Коста Колев. Известният акордеонист, композитор и диригент напусна този свят през 2010-а на 89-годишна възраст. Остави хиляди обработки на фолклорни образци, авторски творби в народен стил, музика към танцови постановки… Десетилетия..