Ако мислех, че дарявам дете, аз не бих дарила никога

На 21 май фондация „Майки за донорство” ще празнува първата си година. Пощата на организацията е затрупана от личните истории на донори и реципиенти, всяка от тях, поднесена с много любов и уникална. Това, което ги обединява са майчинството и жаждата, любовта към детето. Не моето или твоето, а – детето.
Ако мислех, че дарявам дете, аз не бих дарила никога. Не даряваш дете, а една клетка. Дали ще дам – сърце, бъбрек, черен дроб за мен е едно и също. Тя ще помогне да се роди дете, но не е дете, е убедена Мариела и дори не иска да коментираме медицинските данни, според които яйцеклетката е носител на едва около 5 % генетичен материал.
Над 40 000 бездетни семейства са регистрирани като чакащи в програмата за репродуктивно донорство у нас. Дарителите са близо 1 700 и въпреки промяната в нагласите, усилията на майките, които се самоорганизират, на медиите, на известните лица, подкрепящи информационните кампании, броят им остава крайно недостатъчен.
Смея да се похваля, че имаме най-добрите репродуктивни специалисти. И става един парадокс – тук, в България, имаме отлични репродуктивни специалисти, на които и донори, и реципиенти спокойно могат да се доверят, а в същото време не ни достигат тези големи числа, казва Мариела Великова и уверява, че „Майки за донорство“ не агитира никого към дарителство. Иска само хората да знаят какво е това. Да има разбиране и тогава нещата ще тръгнат от само себе си. Искам от нея да разкаже една щастлива история, а тя ми казва: Всяко семейство, което е прегърнало своето дълго чакано бебе, е вече щастливо.
Как се даряват щастие, майчинство и нов живот. Чуйте разговора с Мариела Великова, председател на фондация „Майки за донорство”.