Летният арт сезон „Изкуство на жълтите павета” започна. Всеки последен уикенд на месеца, чак до края на октомври, фестивалът ще представя занаяти и приложни изкуства. Провежда се на открито, в единия край на Градската градина. Затова и в наименованието са включени „жълтите павета”. Нека припомним, че правоъгълните жълти блокчета, с които десетилетия бяха покрити улиците в сърцето на София, днес вече са заменени. Поне в по-голямата си част. Но за столичани те си остават неизменен символ на историческия център на града. Пространството, на което се разполагат импровизираните магазинчета, сергии и работилници, се намира в очертанията на бившия мавзолей. В дните на фестивала там могат да се видят произведения от керамика, природни материали, бижута, рисувани шалове и дрехи, интересни плетива, кожени, стъклени и дървени арт предмети… Всичко, произведено на ръка. Организатор на фестивала е Антония Балабанова със съдействието на Регионална занаятчийска камара – София. Занесете късче от сърцето на твореца в домовете си – призовава г-жа Балабанова, която представя арт форума:
Цяло лято – от юни до октомври, даваме възможност на занаятчиите да показват своите произведения. Всички събития са благотворителни, средствата са предназначени за фондация „Дечица”, която подкрепя децата от институции, разширявайки социалния им периметър. Чрез взаимодействие с различни хора – доброволци, специалисти, те получават мощен стимул да се развиват и да творят. Повечето от участниците във фестивала имат майсторски дипломи, издадени от Националната занаятчийска камара. Но дори и тези, които нямат професионални свидетелства, са тук, защото изработват прекрасни неща не само с ръце, но и със сърце. Една от идеите е да запазим българските занаяти и приложни изкуства, да стимулираме „творческата икономика”. Тези хора живеят от продажбите на своите изделия. Още през първия ден имахме много посетители – българи и чужденци, гости на столицата. Организираме и детски работилнички, в които любопитните малчугани могат да изработват сапуни, керамични изделия, фигури от хартия, кукли, декупаж… Техните родители също могат да опитат сръчностите си. Аз самата съм влюбена в грънчарството. Професията ми е съвсем различна – през последните десетина години съм управител на висок клас ресторанти, освен това съм преводач на научно-техническа литература. За непрофесионалисти като мен, приложното изкуство не е само извор на естетическа наслада. То има и терапевтичен ефект. Щом застана до грънчарското колело, имам усещането, че цялото напрежение и стрес изтичат през ръцете ми.
Значителна част от занаятчиите, представени на 27-и и 28-и юни, бяха по-скоро съвременни продължители на българската традиция. Имаше дори козметика на билкова основа, био и веган храни. Очаква се през следващите месеци да се присъединят повече майстори, които следват старинни технологии в своето производство.
Снимки: Албена Безовска, БТА
В навечерието на 24 май, наричан най-българския празник, обръщаме поглед към традиционните ни песни, посветени на книгите и учителите. Те са съхранили доказателства за пословичната любов на българина към знанието и духовността, за уважението към образованите хора. Денят на Св.св. Кирил и Методий се отбелязва като църковен празник още през..
Символиката на яйцето се е променяла през вековете. Най-старите щраусови яйца, украсени с резба, открити в Африка, са на възраст около 60 хиляди години и са служили за подарък. Златните и сребърните яйца присъстват в погребалните обичаи на шумери и египтяни. Езическите вярвания на различните народи гласят, че яйцето е символ на Вселената,..
Един от най-великите светители и чудотворци на IV век, Свети Спиридон, бил прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот , както е записано в житието му. Днес православната църква почита неговата памет. В българските традиционни вярвания Св. Спиридон се приема за покровител на конете и едрия домашен добитък, но преди всичко той е патрон на..
Според броя на своите жители Драгиново се нарежда на четвърто място сред селата в България. Разположено е в Западните Родопи, в близост до Велинград. В миналото е известно под името Корова (от тур.Kuru – ova – Сухо поле), а от 1971 г. е преименувано на Драгиново, в чест на поп Методий Драгинов – православен духовник, автор на летописи за..
Янка Рупкина, една от емблемите на българската народна музика, тази година отбелязва две сериозни годишнини – шест десетилетия на сцената и осем от рождението си. Легендарната ни певица е родена в Странджанския край. Нейните земляци от с. Богданово, Бургаско, се гордеят с гласовитата Янка и дори са нарекли клуб на нейно име. По цял свят е..
От незапомнени времена шевиците, които украсявали българските носии имали своето специално предназначение. Освен красив орнамент, разкриващ информация за социален статус и принадлежност към даден регион, в шевиците са кодирани и скрити послания. Неслучайно те изпълнявали ролята на ограждащ елемент около откритите части на тялото. Важен елемент..
Преди няколко месеца излезе от печат сборникът „Българщици“, събрал 672 непубликувани народни песни от архива на Коста Колев. Известният акордеонист, композитор и диригент напусна този свят през 2010-а на 89-годишна възраст. Остави хиляди обработки на фолклорни образци, авторски творби в народен стил, музика към танцови постановки… Десетилетия..