В очакване на юбилейния събор „Копривщица – 2015”

БНР Новини
Снимка: архив

Националният събор на българското народно творчество в Копривщица се провежда на всеки пет години. Предстои единадесетото му издание, а датите са 7-и, 8-и и 9-и август. Тази година то е особено тържествено – навършват се 50 години от създаването на събора, утвърдил се като най-големия български форум за автентичен фолклор. Още от самото начало участват само непрофесионални певци, свирачи, танцьори, разказвачи… Такъв е и замисълът на инициаторите, сред които са фолклористката Райна Кацарова-Кукудова, композиторът Петко Стайнов и др. Изборът на мястото също не е случаен. Градът-музей пази жив спомена за важни исторически събития от Възраждането, съхранени са красивите къщи от тази епоха, както и църкви, училища… Там са родени и десетки бележити българи – поети, писатели, революционери. Копривщица се намира на 110 км източно от столицата. Основните естради за събора се строят в местността „Войводенец”, разположена съвсем близо до града. Българското национално радио по традиция подкрепя събитието. Във фонотеката на нашата медия се пазят записи още от първия събор през 1965 г.



Съборът в Копривщица има конкурсен характер. Подборът на самодейните изпълнители се извършва на предварителни прослушвания, провеждани на регионален принцип. Победителите в този първи етап получават правото да покажат своето майсторство на „Войводенец”. Организатори са Министерството на културата и община Копривщица. Искра Шипева, представител на оперативното бюро на фестивала споделя, че от месеци кипи сериозна организация:




За втори пореден път, успоредно с надпяванията и надиграванията, откриваме „Улица на занаятите”. Представители на традиционните български занаяти от различни краища на България ще имат възможност да покажат изработването на различни изделия. В централната част на града организираме вечерни концерти на чуждестранни групи, които изпълняват български фолклор. Своето участие са заявили формации от Белгия, Франция, Холандия, Дубай, Словакия и много други страни. Непосредствено след техните изпълнения сме предвидили нестинарски танци. Предварителният етап на конкурсната програма приключи в края на юни, очакваме областните координатори да обобщят класирането. След това Министерството на културата ще изготви програмата за поляните на „Войводенец”, където има седем естради. Най-добрите изпълнители на фолклорните образци ще бъдат оценявани от авторитетни комисии, в чийто състав влизат изтъкнати наши творци, учени-фолклористи, утвърдени изпълнители. Събитието преминава под личния патронаж на г-жа Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО. Съпътстващата програма започва още на 1 август. Сред аромата на здравец и мушкато Копривщица ще посрещне своите гости. Няма друго такова преживяване, няма и думи, за да бъде описано. Затова каним всички, които ценят традициите, да дойдат и да се заредят с уникалната българска музика
.



Организаторите са изработили специални правила, които ще предоставят на гостите. Помислили са за всичко – бюра за обмен на валута, медицински екипи в града и до сцените, осигурен е транспорт до „Войводинец” за по-възрастните участници. Предвидени са места за временни автогари, пространства за паркинги. Самодейците тази година са около 16 000. Те ще бъдат настанени в палатков лагер. Най-нетърпеливите гости са осигурили нощувките си преди година и половина. Още тогава хотелите са били запълнени за времето на събора. Но все още има някакъв шанс да се намери квартира в близките селища, както и в гостоприемните копривщенски къщи.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

„Прочул се Найден граматик” – народни песни, посветени на книгите и учителите

В навечерието на 24 май, наричан най-българския празник, обръщаме поглед към традиционните ни песни, посветени на книгите и учителите. Те са съхранили доказателства за пословичната любов на българина към знанието и духовността, за уважението към образованите хора. Денят на Св.св. Кирил и Методий се отбелязва като църковен празник още през..

обновено на 23.05.20 в 19:12

Старинните технологии на "писаните" яйца са живи и днес

Символиката на яйцето се е променяла през вековете. Най-старите щраусови яйца, украсени с резба, открити в Африка, са на възраст около 60 хиляди години и са служили за подарък. Златните и сребърните яйца присъстват в погребалните обичаи на шумери и египтяни. Езическите вярвания на различните народи гласят, че яйцето е символ на Вселената,..

обновено на 16.04.20 в 18:46

Мирослава Таскова: „Децата с интерес усвояват различни умения, свързани с българската история“

Един от най-великите светители и чудотворци на IV век, Свети Спиридон, бил прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот , както е записано в житието му. Днес православната църква почита неговата памет. В българските традиционни вярвания Св. Спиридон се приема за покровител на конете и едрия домашен добитък, но преди всичко той е патрон на..

публикувано на 12.12.18 в 12:23

Драгиновци обичат, пазят и славят старите местни традиции

Според броя на своите жители Драгиново се нарежда на четвърто място сред селата в България. Разположено е в Западните Родопи, в близост до Велинград. В миналото е известно под името Корова (от тур.Kuru – ova – Сухо поле), а от 1971 г. е преименувано на Драгиново, в чест на поп Методий Драгинов – православен духовник, автор на летописи за..

публикувано на 12.10.18 в 11:18

Янка Рупкина: „Щастлива съм, че с гласа си спечелих обичта на хората у нас и по света“

Янка Рупкина, една от емблемите на българската народна музика, тази година отбелязва две сериозни годишнини – шест десетилетия на сцената и осем от рождението си. Легендарната ни певица е родена в Странджанския край. Нейните земляци от с. Богданово, Бургаско, се гордеят с гласовитата Янка и дори са нарекли клуб на нейно име. По цял свят е..

публикувано на 24.09.18 в 08:35

Фестивалът на шевицата в Белослав възражда магията на българското везмо

От незапомнени времена шевиците, които украсявали българските носии имали своето специално предназначение. Освен красив орнамент, разкриващ информация за социален статус и принадлежност към даден регион, в шевиците са кодирани и скрити послания. Неслучайно те изпълнявали ролята на ограждащ елемент около откритите части на тялото. Важен елемент..

публикувано на 08.09.18 в 08:15

„Българщици“ – уникална среща с неизвестни старинни песни

Преди няколко месеца излезе от печат сборникът „Българщици“, събрал 672 непубликувани народни песни от архива на Коста Колев. Известният акордеонист, композитор и диригент напусна този свят през 2010-а на 89-годишна възраст. Остави хиляди обработки на фолклорни образци, авторски творби в народен стил, музика към танцови постановки… Десетилетия..

публикувано на 15.08.18 в 09:50