Глаголицата – духовен мост между България и Словакия в скулптурата „АБВ” на Андрей Врабчев

БНР Новини
Снимка: личен архив

Между България и Словакия съществува един специален духовен мост, основаващ се на мисията на светите братя Кирил и Методий, съпокровители на Европа, и техните ученици. През втората половина на IX век двамата византийски книжовници са изпратени във Великоморавия, част от която е днешна Словакия, да проповядват християнството на славянски език. За превода на богослужебните книги Константин-Кирил Философ е създал глаголицата. И днес сложната графична система на първата славянска азбука мотивира учени и артисти към нейното задълбочено изследване и преосмисляне. Глаголицата вдъхновява и скулптора Андрей Врабчев да я пресъздаде в монументалното произведение „АБВ” – еднотонна сфера от черна стомана с диаметър 2,4 метра. Българинът е единственият представител на Балканите в тазгодишното XX издание на фестивала „Скулптура и обект” в Братислава. До края на август неговият прочит на глаголицата ще привлича погледите на посетителите в градината на президентството в словашката столица.

За Андрей Врабчев пресъздаването на графичната и символична система на глаголицата чрез „езика” на скулптурата е лично предизвикателство:

СнимкаГлаголическата писменост е построена върху много ясни геометрични принципи. Но създаването на азбуката е протекло на базата на християнски символи и идеи – за Радио България разказва Андрей Врабчев. – Има фигура модул, която съдържа кръг, кръст и триъгълник в себе си. Чрез този модул могат да бъдат изписани всички глаголически знаци. Той е графичен символ на „Аз съм Бог Исус Христос от началото до края”. В житията се посочва, че Константин-Кирил Философ пише азбуката за една вечер, а всъщност цялата глаголица се съдържа в този модул. Съответно отнемането или оставянето на тези елементи изобразява цялата логика на глаголицата. Този геометричен принцип даде възможност за един нов прочит на азбуката в пространството – тоест тя да се превърне в чисто пространствен проблем, съдържащ се в скулптурата.

В рамките на фестивала Българският културен институт в Братислава показва и други творби на Андрей Врабчев, градящи културните мостове между българи и словаци.

Тази година в Братислава се проведе конкурс по случай 25 години от падането на бившия режим. По този повод създадох една символична ограда. При взаимодействие между наблюдателя и скулптурата тя от ограда, лишаваща те от свобода, се превръща в люлка. Един инструмент, чрез който изживяваш чувството на свободата, полета, откъсването от земното притегляне.

Българският скулптор впечатлява словашката публика и с една неканонична творба:

Снимка„Пресвето сърце Исусово” представлява един от символите на католическата деноминация (вяра). Огънят е част от този символ, но аз се отказах да го скулптирам. Заместих го със свещи от нашите православни храмове, в което някои хора видяха вид християнско единение.

След края на фестивала в Братислава скулптурата „АБВ” ще продължи да разказва историята на глаголицата във Виена, където ще бъде изложена в Българския културен институт Дом „Витгенщайн”.

Снимки: Андрей Требатицки/Andrey Trebaticky



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Художникът Валери Ценов: Една картина трябва да бъде започната с любов и завършена с благост

Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..

публикувано на 18.12.18 в 08:00
Снимка: Матю Мърфи

Искрица Огнянова: „Мисията на Art Without Borders New York е да вдъхновява“

Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..

публикувано на 15.12.18 в 08:00

Стоян Николов-Торлака: Северозападният човек ще помогне на всеки, но пък няма да му спести мнението си

Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..

публикувано на 12.12.18 в 12:59

„Родопски отражения“ – документален филм за душата на Родопите

В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..

публикувано на 11.12.18 в 11:35

Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" отбелязва 140 години от основаването си

За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..

публикувано на 10.12.18 в 11:38

Студенти от Великотърновския университет разкрасяват градската среда

През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..

публикувано на 07.12.18 в 13:45

Просфорните печати – ключов елемент на църковния живот и част от богатото културно наследство на българите

Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..

публикувано на 05.12.18 в 11:07