Музикалните послания на народната певица Димка Владимирова

Димка Владимирова с прочутата „Странджанска група”
Снимка: bg-popfolk.com
За мен народната песен е животът ми. Откак се помня, само песни съм пяла. Затова благодаря на родителите ми и на целия ми певческия род. Всички вкъщи пееха, а от радиото и стария грамофон слушахме народна музика – казва Димка Владимирова.

Родена е в село Бистрец, разположено в полите на Странджа планина.За даровитото момиче най-любими са родните песни, които запаметява неусетно и изпълнява с радост. Талантът й е забелязан още като ученичка – на 10 години е отличена с първа награда на преглед на самодейността, а по-късно е носителка на златен медал от национално състезание в Бургас. Седемнадесетгодишна се явява на конкурс в Държавния ансамбъл за народни песни и танци – София, а лично Филип Кутев я одобрява за хоровия състав. В деня на обявените резултати случайно се запознава с легендите на народната музика – акордеониста Борис Карлов и певеца Борис Машалов. Те й предлагат да се включи в програмите на пътуващата им група „Наша песен”. Заедно с певиците Мита Стойчева, Атанаска Тодорова, Лалка Павлова тя концертира из страната цяла година.


Съдбата на Димка Владимирова ѝ се усмихва още веднъж, когато разбира, че в Националното радио ще има конкурс за фолклорния ансамбъл. След успешно прослушване от специалисти тя е приета в хоровия състав. Годината е 1958-ма – началото на професионалния й път, който я отвежда сред съзвездие от гласовити певици, представители на всички фолклорни области. Работата я среща с видни диригенти – Борис Петров, Коста Колев, Стефан Мутафчиев. За да се стигне до „златното време на хора” с диригента и композитора Красимир Кюркчийски: Най-голям принос за световната слава на Женския народен хор на БНР (прераснал в „Мистерията на българските гласове“) и удостояването му през 1990 г. с престижната американска награда „Грами” дължим на него. Не само за дирижирането му,но и като автор на прекрасни песни,с които изправяхме на крака публиката в САЩ, Канада, Европа, Египет и др. Това беше върхов период в моя живот. Признанието на слушателите по света ми даваше криле, изпитвах неизмеримо щастие, удовлетворение от моя труд. Наричаха ни „българските мадони” – спомня си Димка.

През 40-годишния си радиостаж Димка Владимирова успява да реализира и солови записи. С гордост изтъква, че всичките й песни са от нейното родно село. Научила съм ги от майка си, от кака Чана, от кака Гинка, там, откъдето съм тръгнала по света като певица.Там е моят рай. Интересно е, че соловият й репертоар принадлежи към групата на т.н.”тронки” – етнографска общност в Странджанско, която изпълнява определен тип песни, носещи белезите на два стила – тракийски и странджански.

Димка Владимирова се отличава със своя ясен, звънлив сопранов глас, винаги съобразен с музикалния и словесен диалект на с. Бистрец. А за аранжиментите на нейните песни заслуга имат композиторите Анастас Наумов, Коста Колев и др. Особено харесвани са изпълненията й в съпровод на Странджанската група. Музикалният портрет на именитата ни певица няма да е пълен, ако не споменем наследника на музикалния й талант – нейния син Любомир Владимиров, известен тамбурист в ОНМ на БНР. Усетила заложбите на своето дете, тя отрано насърчава и насочва неговото изграждане като професионален музикант. Любомир е ученик на известния тамбурист Румен Сираков, завършил е НУФИ – Котел и Музикалната академия в Пловдив,за да стигне до престижната първа тамбура във фолклорния радио оркестър. В певческия си път Димка Владимирова нагледно доказа, че приемствеността е разковничето на успеха за професията фолклорен музикант. Нека младите се допитват до нашата генерация изпълнители, израснали и научили песните си на село.Нека пазят диалекта, че той е национално богатство. Нека по-често да ни търсят за съвет. Има какво да им предадем за тънкостите на песните.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

„Прочул се Найден граматик” – народни песни, посветени на книгите и учителите

В навечерието на 24 май, наричан най-българския празник, обръщаме поглед към традиционните ни песни, посветени на книгите и учителите. Те са съхранили доказателства за пословичната любов на българина към знанието и духовността, за уважението към образованите хора. Денят на Св.св. Кирил и Методий се отбелязва като църковен празник още през..

обновено на 23.05.20 в 19:12

Старинните технологии на "писаните" яйца са живи и днес

Символиката на яйцето се е променяла през вековете. Най-старите щраусови яйца, украсени с резба, открити в Африка, са на възраст около 60 хиляди години и са служили за подарък. Златните и сребърните яйца присъстват в погребалните обичаи на шумери и египтяни. Езическите вярвания на различните народи гласят, че яйцето е символ на Вселената,..

обновено на 16.04.20 в 18:46

Мирослава Таскова: „Децата с интерес усвояват различни умения, свързани с българската история“

Един от най-великите светители и чудотворци на IV век, Свети Спиридон, бил прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот , както е записано в житието му. Днес православната църква почита неговата памет. В българските традиционни вярвания Св. Спиридон се приема за покровител на конете и едрия домашен добитък, но преди всичко той е патрон на..

публикувано на 12.12.18 в 12:23

Драгиновци обичат, пазят и славят старите местни традиции

Според броя на своите жители Драгиново се нарежда на четвърто място сред селата в България. Разположено е в Западните Родопи, в близост до Велинград. В миналото е известно под името Корова (от тур.Kuru – ova – Сухо поле), а от 1971 г. е преименувано на Драгиново, в чест на поп Методий Драгинов – православен духовник, автор на летописи за..

публикувано на 12.10.18 в 11:18

Янка Рупкина: „Щастлива съм, че с гласа си спечелих обичта на хората у нас и по света“

Янка Рупкина, една от емблемите на българската народна музика, тази година отбелязва две сериозни годишнини – шест десетилетия на сцената и осем от рождението си. Легендарната ни певица е родена в Странджанския край. Нейните земляци от с. Богданово, Бургаско, се гордеят с гласовитата Янка и дори са нарекли клуб на нейно име. По цял свят е..

публикувано на 24.09.18 в 08:35

Фестивалът на шевицата в Белослав възражда магията на българското везмо

От незапомнени времена шевиците, които украсявали българските носии имали своето специално предназначение. Освен красив орнамент, разкриващ информация за социален статус и принадлежност към даден регион, в шевиците са кодирани и скрити послания. Неслучайно те изпълнявали ролята на ограждащ елемент около откритите части на тялото. Важен елемент..

публикувано на 08.09.18 в 08:15

„Българщици“ – уникална среща с неизвестни старинни песни

Преди няколко месеца излезе от печат сборникът „Българщици“, събрал 672 непубликувани народни песни от архива на Коста Колев. Известният акордеонист, композитор и диригент напусна този свят през 2010-а на 89-годишна възраст. Остави хиляди обработки на фолклорни образци, авторски творби в народен стил, музика към танцови постановки… Десетилетия..

публикувано на 15.08.18 в 09:50