Българската кино класика вече е част от най-голямата онлайн енциклопедия за кино в света - The Internet Movie Database (IMDb). Инициативата за популяризиране на Златния фонд на българското кино принадлежи на проф. Георги Дюлгеров, който в продължение на 20 години доброволно публикува и актуализира информация за българските филми в интернет платформата. Програмата се осъществява по повод 100-годишнината на българското кино, която отбелязваме през 2015 г.
Благодарение на инициативата в IMDb са дигитализирани и публикувани информация, синопсиси, снимки и плакати на над 130 филма от Златния фонд на българското кино. Актуализирана е и информацията за наградите и екипите на филмите. Сред заглавията, които могат да се гледат до момента, са „На малкия остров“ (1958) и „Лачените обувки на незнайния воин” (1979) на режисьора Рангел Вълчанов, „Тютюн” (1962) на Никола Корабов, „Крадецът на праскови” (1964) на Въло Радев, „Понеделник сутрин” (1966) на Ирина Акташева и Христо Писков, „Привързаният балон” (1967) на Бинка Желязкова, „Селянинът с колелото” (1974) и „Матриархат” (1977) на Людмил Кирков, „Мъжки времена” (1977) на Едуард Захариев, „Всичко е любов” (1979) на Борислав Шаралиев, „Хан Аспарух” (1981) на Людмил Стайков, „Да обичаш на инат” (1986) и „Маргарит и Маргарита” (1989) на Николай Волев, „Вчера” (1988) на режисьора Иван Андонов, както и много други.
Днес в сайта на IMDb има информация за около 2000 български филма от всички жанрове – игрални, анимационни, документални, научнопопулярни. Общо енциклопедията съдържа информация за над 3.3 милиона заглавия и 6.5 милиона личности, като се ползва и от професионалисти, и от зрители. Над 60 милиона потребители имат регистрация в сайта.Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...