Баварската опера разпродаде спектаклите на нова творба две седмици преди премиерата

"Южният полюс" е заглавието на най-новата творба на 40-годишният чешки композитор Мирослав Срънка по либрето на Том Холоуей. И двамата не са имали досега поръчки за големи произведения, но ръководството на Баварската опера реши да заложи на таланта им.

Премиерата на 31 януари в Мюнхен показа, че си е струвало да се рискува. Значим принос за успеха имат и изпълнителите на главните роли - Роландо Виясон като Робърт Скот и Томас Хемпсън като Руал Амундсен, а на диригентския пулт - Кирил Петренко. Операта разказва за надпреварата между англичани и норвежци през 1911 година, в опит да достигнат първи до Южния полюс - опит, който завършва с победа на норвежците, но трагично за английския екип.

Любопитен факт е, че две седмици преди световната премиера на операта "Южният полюс" от Баварската държавна опера съобщиха, че всички билети за спектаклите, които ще бъдат представени, до последното място са свършили. По този повод известният британски музикален критик Норман Лебрехт коментира, че такава статистика вероятно не може да бъде достигната никъде другаде по света.

В Бавария има сериозно отношение към музикалното обучение и възпитание на децата от най-ранна възраст. Мюнхен може да се похвали с два оркестъра на световно ниво - Симфоничния оркестър на Баварското радио и Мюнхенската филхармония, както и с още няколко достойни състава, а хоровите дружества са над 50 и редовно имат участия в църкви и концертни зали. Продължава вековната традиция и на домашното музициране. Баварската държавна опера е в топ 5 на оперните театри в света с около 280 спектакъла годишно в зала с 2100 места, която най-често е пълна. Около 25 000 души си купуват абонамент за поне 6 спектакъла на година, а списък на чакащите се изготвя понякога и за 5 години напред. Така специалистите обясняват огромния успех дори на нова опера, написана от неизвестен на широката публика композитор.

"Южният полюс" е буквалното състояние на изкуството, силен индикатор за това накъде отива операта през следващото десетилетие, обобщава в рецензията си Норман Лебрехт.