Село Рашка Гращица между спомените за миналото и неясното утре

Едно време голямо село, народ имаше. Тука беше фурна, горе магазин, това беше здравна служба, зъболекар, лекар имаше постоянно. Там имаше и родилен дом, и линейка имахме към здравната служба. Сега лекар имаме само вторник, идва сутрин до обед. Личният лекар е в сряда и четвъртък тука по един, два часа. Така изглежда животът в Рашка Гращица, описан от местните.

Хората се ядосват на кражбите и постоянното обезлюдяване, пустеещите къщи и необосновано високите цени на водата, която понякога е мътна. Един от проблемите им е снабдяването с хранителни продукти:

Уж имаме един магазин, който е празен, но само един хляб купуваме от там, нищо друго няма. Снабдяване няма.

Вестник, ако се абонираш, ще четеш. Много хора имаше, рейсове имаше няколко, сега има само  сутрин един, на обед един и вечерта един.

Училище в Рашка Гращица отдавна няма. Закрито е и никой дори не помни как се е казвало. По-ясен е споменът за читалище "Пробуда", защото все още го има и скоро ще чества  своята 90-а годишнина. То разполага с над седем хиляди тома литература, а закупуването на нова е мисия невъзможна.

Колкото до църквата, тя е градена през 1903 година и носи името "Свети Пророк Илия". Тогава хората са били задружни, казва отец Данаил Хаджийски:

От стари хора предание има, всеки един от семейството е давал по пет дена работа, с труд. По-заможните хора са давали средства, за да се изгради тази прекрасна църква.

Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл.