Петко Нанчев: „Странджанската песен е съдържанието на моя живот“

Снимка: личен архив

Ако търсите старинното звучене на странджанската песен, ще го откриете в гласа на Петко Нанчев от с. Граматиково. Искате ли да чуете увлекателен разказ за прекрасната природа на Странджа планина – вслушайте се в думите му, споделени специално за Радио България. Няколко десетилетия Петко е работил като лесничей, а странджанските песни носи още от детството си. Наскоро той направи записи за фонда на БНР, всички без инструментален съпровод. Сред тях има наистина уникални образци, съпровождали някога различни обичаи.

Село Граматиково попада в Хасекията – област в Странджа планина. Тук живеят рупци – етнографска група, населяваща предимно Родопите и Беломорска Тракия. Музикалният стил на рупците се отличава с богата орнаментика, особено бавните мелодии. Петко Нанчев е един от майсторите, запазили ревниво самобитното рупско пеене. Потомък е на прочут музикален род. Носи същото име и фамилия като дядо си, за когото казвали, че е най-добрият кавалджия в Хасекията. Помни първото издание на Националния събор „Странджа” пее” в Граматиково през 1960г.

Тогава, още не навършил 10 години, Петко е най-малкият участник. Не закъсняват отличията и от други национални и регионални събори–надпявания. Песните си наследява от своята майка. Тя му предава и любовта към обичаи и обреди, а с годините Петко допълва и познанията си за тях:

Странджанската песен и обреди носят своите послания още от времето на траките – разказва той. Тук са минали още много цивилизации, оставяйки своята следа, но в основата си остава красотата и наследството на тракийската култура. Дори и след приемането на християнството като официална религия (в средата на IХ век), при нас се запазват езическите обичаи. Много ярки примери са нестинарството и Янивото буле (така се нарича при нас Еньовден) на 24 юни – деня на Йоан Кръстител. Някога животът на странджанеца минавал в песен – от неговото раждане до смъртта. Като се започне с коледарските песни, трапезните мелодии, изпълнявани на Йордановден, Ивановден. Интересен цикъл са песните по време на великденските пости, когато са забранени сватбите, кръщенетата. При нас се пеят пролетните песни на обичая Филек. Те са бавни, изпълнени с любов и тъга. Имаме песни за кὸпан на царевица, за жътва, за вършитба, а есента е за седенкарските  припевки.

Странджа е лесно достъпна планина, разгърнала красотите си сред атмосферата на мистичност, която привлича неустоимо. Фолклористите признават, че странджанската музика е част от архитектониката на планината. Живописни картини за това единение рисува Петко Нанчев:

Повече от 40 години съм работил в системата за опазване на горите. Преди това постоянно бях с дядо си, който имаше чифлик на брега на река Велека – място, известно със своята неописуема красота и богатство от растителни видове. В Странджа се срещат над 35 вида вечнозелени растения, някои са реликти от времето на терциера (преди последния ледников период). Сред тях е странджанската зеленика, избрана за символ на планината. Богатата на уникални видове природа привлича туристите. За тях са интересни и старинните църкви. Най-отдавна е строена „Св. Лука“ – преди повече от 300 години. Намира се в село, близо до моето. Вкопана е в земята, заради разпоредбите по време на османското робство. Известни са и тракийските светилища. Най-посещавано е Ендипаска, там извира целебна вода от основата на скала. Уникални са т.нар. Соларни пръстени, както и водопадът в местността Докузак до с. Стоилово. Местността Влахов дол ( в землището на Граматиково) се счита за родното място на нестинарите. В последната неделя на май там се събират хора от петте нестинарски села: Граматиково, Сливарово, Българи, Кондолово, Костѝ. Изпълняват се танците върху огън, извършват се пророчествата на нестинарите. Всички се чувстват част от една общност, зареждат се с положителна енергия. Не мога да си представя да съм далече от планината, а песните и обичаите са съдържанието на живота ми.

Петко Нанчев е убеден, че традициите трябва да бъдат продължавани от следващите поколения. Възрастните носители на родовата памет трябва да направят всичко необходимо тя да остане напред във времето. Недопустимо е, грях е да загубим това богатство – казва още той. Споделя, че при своите срещи с млади изпълнители винаги се стреми да предава странджанската песен в нейния оригинален вид.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

„Прочул се Найден граматик” – народни песни, посветени на книгите и учителите

В навечерието на 24 май, наричан най-българския празник, обръщаме поглед към традиционните ни песни, посветени на книгите и учителите. Те са съхранили доказателства за пословичната любов на българина към знанието и духовността, за уважението към образованите хора. Денят на Св.св. Кирил и Методий се отбелязва като църковен празник още през..

обновено на 23.05.20 в 19:12

Старинните технологии на "писаните" яйца са живи и днес

Символиката на яйцето се е променяла през вековете. Най-старите щраусови яйца, украсени с резба, открити в Африка, са на възраст около 60 хиляди години и са служили за подарък. Златните и сребърните яйца присъстват в погребалните обичаи на шумери и египтяни. Езическите вярвания на различните народи гласят, че яйцето е символ на Вселената,..

обновено на 16.04.20 в 18:46

Мирослава Таскова: „Децата с интерес усвояват различни умения, свързани с българската история“

Един от най-великите светители и чудотворци на IV век, Свети Спиридон, бил прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот , както е записано в житието му. Днес православната църква почита неговата памет. В българските традиционни вярвания Св. Спиридон се приема за покровител на конете и едрия домашен добитък, но преди всичко той е патрон на..

публикувано на 12.12.18 в 12:23

Драгиновци обичат, пазят и славят старите местни традиции

Според броя на своите жители Драгиново се нарежда на четвърто място сред селата в България. Разположено е в Западните Родопи, в близост до Велинград. В миналото е известно под името Корова (от тур.Kuru – ova – Сухо поле), а от 1971 г. е преименувано на Драгиново, в чест на поп Методий Драгинов – православен духовник, автор на летописи за..

публикувано на 12.10.18 в 11:18

Янка Рупкина: „Щастлива съм, че с гласа си спечелих обичта на хората у нас и по света“

Янка Рупкина, една от емблемите на българската народна музика, тази година отбелязва две сериозни годишнини – шест десетилетия на сцената и осем от рождението си. Легендарната ни певица е родена в Странджанския край. Нейните земляци от с. Богданово, Бургаско, се гордеят с гласовитата Янка и дори са нарекли клуб на нейно име. По цял свят е..

публикувано на 24.09.18 в 08:35

Фестивалът на шевицата в Белослав възражда магията на българското везмо

От незапомнени времена шевиците, които украсявали българските носии имали своето специално предназначение. Освен красив орнамент, разкриващ информация за социален статус и принадлежност към даден регион, в шевиците са кодирани и скрити послания. Неслучайно те изпълнявали ролята на ограждащ елемент около откритите части на тялото. Важен елемент..

публикувано на 08.09.18 в 08:15

„Българщици“ – уникална среща с неизвестни старинни песни

Преди няколко месеца излезе от печат сборникът „Българщици“, събрал 672 непубликувани народни песни от архива на Коста Колев. Известният акордеонист, композитор и диригент напусна този свят през 2010-а на 89-годишна възраст. Остави хиляди обработки на фолклорни образци, авторски творби в народен стил, музика към танцови постановки… Десетилетия..

публикувано на 15.08.18 в 09:50