Писателката Теодора Димова: 24 май е повод за гордост и самочувствие на българите, а не за креслив патриотизъм

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

Има исторически събития, които въздигат един народ за вечни времена, но те не са се случили на бойното поле, а във възвишеното пространство на духовността. И на 24 май си припомняме едно от тях – създаването на азбуката, която солунските братя Кирил и Методий даряват на славяните. Днес християнските светци и покровители на Европа ни гледат от небесните селения ала колко се нуждаем от тяхната благословия в дните ни на бездуховност, прекършена вяра и стъпкани ценности.

Толкова мощен е духът им, че те от своя далечен 9-ти век виждат по-ясно нашия 21-ви век, написа в слово за Кирил и Методий писателката Теодора Димова. И ако се осмелим на днешния ден да погледнем през техните очи, какво сме сторили с езика, с просветителската мисия и с духовността, която са ни завещали те?

Аз съм оптимист, въпреки че би трябвало да надделява като че ли песимизмът, казва Теодора Димова. – В крайна сметка ние сме съхранили българския език, духовността, литературата, словото и макар и малък народ, сме дали азбуката на другите славянски народи. Всичко това е повод за гордост и самочувствие на българите, а не за креслив, шумен патриотизъм.

Книгата с есета „Ороци”, която писателката издаде неотдавна, обаче навежда на печални мисли за невежеството около нас – то не само, че не се срамува, но е показно и арогантно.

Заглавието дойде от една обява – „Давам ороци по български език”, обяснява Теодора Димова. – Стори ми се като метафора на днешния българин, защото именно това агресивно невежество има самочувствието, което липсва на интелигентните хора, отстъпили в ъгъла. И ако трябва да научим някакви уроци, те са да не даваме път на тази агресивна бездуховност, на тази невежа клика, пропълзяваща навсякъде като тумор. Нека да й даваме отпор с поведението си, с работата си, с отношенията между нас. А също да отдаваме дължимото на хората, защото ние, българите, и това не умеем – когато виждаме някой човек, който заслужава уважението и възхищението ни.

Писателката твърди, че намира повод за оптимизъм в млади и образовани хора със съхранена чувствителност и здрави сетива, на които е по-интересно да останат в родината. Но въпросът, който тя задава преди време: „Народ възроден ли сме, или народ унизен?”, за съжаление, остава актуален и днес.

Унизени сме, защото бедността е много потискаща и видима, особено в провинцията. Виждаме злоупотребата, безнаказаността, рухналите съдебна система и здравеопазване, а това унизява всеки от нас, защото беззаконието тържествува. Но трябва да съхраним вярата си и надеждата си, че всичко това е временно и че престъпниците рано или късно ще платят за беззаконията си, заявява Теодора Димова.

Бедност, бездуховност, опростачване, но и неспирна пропаганда – всичко това насища езика ни с омраза.

Агресията чрез езика е симптоматична и болезнена, но когато подходим към нея с насмешка, не й се „вържем” и не отговорим, тя се обезсилва, смята Теодора Димова. А пропагандата е навсякъде, защото трудно се различава смисленото говорене и тук вече става дума за критериите на обществото и на всеки един от нас. Но ми се струва, че интелигентният и прозорлив човек винаги има сетиво да разпознава пропагандата и да се отдръпва от нея.

Да бъдем бдителни и информирани, включително чрез писаното слово, е единственият начин да развием подобно сетиво. Дъщерята на писателя Димитър Димов всяка седмица ни поднася публицистичните си текстове и в момента работи върху повествование за първата година от живота на Исус Христос. И тъй като на 24 май честваме делото на светите равноапостоли Кирил и Методий, какъв по-подходящ ден да се обърнем с молитва към двамата светци?

Да продължават да пазят България, да продължават да ни вдъхват сили, увереност в себе си, издръжливост и чистота!




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Художникът Валери Ценов: Една картина трябва да бъде започната с любов и завършена с благост

Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..

публикувано на 18.12.18 в 08:00
Снимка: Матю Мърфи

Искрица Огнянова: „Мисията на Art Without Borders New York е да вдъхновява“

Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..

публикувано на 15.12.18 в 08:00

Стоян Николов-Торлака: Северозападният човек ще помогне на всеки, но пък няма да му спести мнението си

Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..

публикувано на 12.12.18 в 12:59

„Родопски отражения“ – документален филм за душата на Родопите

В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..

публикувано на 11.12.18 в 11:35

Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" отбелязва 140 години от основаването си

За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..

публикувано на 10.12.18 в 11:38

Студенти от Великотърновския университет разкрасяват градската среда

През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..

публикувано на 07.12.18 в 13:45

Просфорните печати – ключов елемент на църковния живот и част от богатото културно наследство на българите

Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..

публикувано на 05.12.18 в 11:07