„Народната музика не е за прости хора“ – спомен за Йовчо Караиванов
През 2016 г. отбелязваме 90-годишнината от рождението на Йовчо Караиванов. Именит певец, признат за епоха във фолклорната ни култура, той съчетава природен талант, великолепен лиричен глас и вроден вкус и взискателност към чистия тракийски стил. Всяко свое изпълнение на сцена или пред микрофон той превръщаше в свещенодействие пред олтара в безсмъртния храм на народната музика – според собствените му думи. Народната музика не е за прости хора. Не можеш да я разбереш, докато не я обикнеш – казваше още той.
-
„Залюбила бяла Деля”
-
„Заплакала е гората”
-
„Наклала Вела седянка”
В известен период от време известният певец е и редактор в БНР, отговарящ за чистотата на музикалните диалекти при песните, които предстои да бъдат записани. В своите търсения той често се е допитвал до фолклористи от БАН, интересувал се е от историите около създаването на народните образци. Такива са и заветите, които остави на своите ученици в НУФИ „Филип Кутев“– гр. Котел, а и тракийските му последователи с успешна кариера – известните певци Красимир Станев, Данислав Кехайов, Бинка Добрева и други. Йовчо Караиванов бе издигнал в култ стиловата достоверност на тракийската песен. Повече от 250 са записите на тракийските му образци. И на селската сцена, и на концертния подиум у нас и по света, той бе еднакво блестящ солист.
Въпреки юридическото си образование, Йовчо Караиванов се посвещава изцяло на тракийската народна песен, превръщайки я в мисия на живота си. Виждайки в младежа един успешен бъдещ адвокат, професорите в университета го упрекват за музикалните му увлечения. У него обаче надделява любовта към родния фолклор и желанието да радва хората с изкуството си.
Йовчо Караиванов е от народните певци, отворени към различните музикални жанрове и изкуства. Известни са неговите пристрастия към операта, театъра, литературата. За изключителното му певческо майсторство акад. Николай Кауфман възкликва: Йовчо Караиванов е едно щастливо явление в нашия музикален живот! И едно от най–високите постижения на българската народна певческа школа.
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
„Прочул се Найден граматик” – народни песни, посветени на книгите и учителите
В навечерието на 24 май, наричан най-българския празник, обръщаме поглед към традиционните ни песни, посветени на книгите и учителите. Те са съхранили доказателства за пословичната любов на българина към знанието и духовността, за уважението към образованите хора. Денят на Св.св. Кирил и Методий се отбелязва като църковен празник още през..
Старинните технологии на "писаните" яйца са живи и днес
Символиката на яйцето се е променяла през вековете. Най-старите щраусови яйца, украсени с резба, открити в Африка, са на възраст около 60 хиляди години и са служили за подарък. Златните и сребърните яйца присъстват в погребалните обичаи на шумери и египтяни. Езическите вярвания на различните народи гласят, че яйцето е символ на Вселената,..
Мирослава Таскова: „Децата с интерес усвояват различни умения, свързани с българската история“
Един от най-великите светители и чудотворци на IV век, Свети Спиридон, бил прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот , както е записано в житието му. Днес православната църква почита неговата памет. В българските традиционни вярвания Св. Спиридон се приема за покровител на конете и едрия домашен добитък, но преди всичко той е патрон на..
Драгиновци обичат, пазят и славят старите местни традиции
Според броя на своите жители Драгиново се нарежда на четвърто място сред селата в България. Разположено е в Западните Родопи, в близост до Велинград. В миналото е известно под името Корова (от тур.Kuru – ova – Сухо поле), а от 1971 г. е преименувано на Драгиново, в чест на поп Методий Драгинов – православен духовник, автор на летописи за..
Янка Рупкина: „Щастлива съм, че с гласа си спечелих обичта на хората у нас и по света“
Янка Рупкина, една от емблемите на българската народна музика, тази година отбелязва две сериозни годишнини – шест десетилетия на сцената и осем от рождението си. Легендарната ни певица е родена в Странджанския край. Нейните земляци от с. Богданово, Бургаско, се гордеят с гласовитата Янка и дори са нарекли клуб на нейно име. По цял свят е..
Фестивалът на шевицата в Белослав възражда магията на българското везмо
От незапомнени времена шевиците, които украсявали българските носии имали своето специално предназначение. Освен красив орнамент, разкриващ информация за социален статус и принадлежност към даден регион, в шевиците са кодирани и скрити послания. Неслучайно те изпълнявали ролята на ограждащ елемент около откритите части на тялото. Важен елемент..
„Българщици“ – уникална среща с неизвестни старинни песни
Преди няколко месеца излезе от печат сборникът „Българщици“, събрал 672 непубликувани народни песни от архива на Коста Колев. Известният акордеонист, композитор и диригент напусна този свят през 2010-а на 89-годишна възраст. Остави хиляди обработки на фолклорни образци, авторски творби в народен стил, музика към танцови постановки… Десетилетия..
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Облачно
