Сбъднатият поет Ивайло Иванов си отиде
-
Чуйте Мартин Христов
В едно интервю Ивайло Иванов споделя: Целият ми живот е минал в литература. Освен нещата около книгите, всички други сфери на деятелност не ми се отдават и не са ми по сърце. Така към днешната дата виждам общата си перспектива за живота.
Роден през 1972 г. в Троян, той завършва Българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, стажува в „Литературен форум”, пише рецензии за изд. „ПАН – В.Т.”, продава стари книги. През 90-те публикува стихове в печата, сатири, критика и публицистика. Носител на награди от национални конкурси. Превеждан е на немски, унгарски, литовски, руски. Член на Сдружението на българските писатели. Автор е на стихосбирките „Хензел и Гретел”, 1995, „Искри от воденичните ми камъни”, 1997, „Очи на дете”, 2004, „Филологически поеми”, 2005, „Пастирът на мухи”, 2007, „Песен за бащите на прехода”, 2010, „Брачни песни”, 2013, „Светогорски пътеписи”, 2013, „Нов сън за щастие”, 2015. За последната си публикувана миналата година книга, но готова още през 1997-а, поетът пише следното в предговора: Една несбъднатост ще ражда вечно друга, също толкова трогателна и величава. И аз, едно дете, навеки ще вървя в прахта на нейните кафяви коловози – към изгрева, към изгщрева, който отмества вечно шанса на деня. Но само тъй се сбъдват най-трогателните общностни представи. Пред Нищото, или на Царството пред слънчовите двери, където ни с усмивка чака на непостижното ни щастие сънят...
Поклон пред паметта му!
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
В търсене на доброто
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел: Фотографията трябва да докосне сърцето на зрителя
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
Българската Уикипедия на 15 години
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Архитектурният модернизъм
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Тренировка по импровизация
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
За музиката „Както преди“ с Любо Киров
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Невъзможен дебют
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...
Ясно
Разкъсана облачност
