Театър "Ямамото" предстя в Русе пиеса от класическия театър Но

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Репортаж на Ася Пенчева за предаването „Нещо повече“

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

След изключително успешно турне в Румъния и участие в театралния фестивал в Сибиу, трупата на театър "Ямамото" ще представи в Русе пиеса от класическия театър Но - "Адачи-га-хара" или "Демонът на Адачи" в Голямата сцена на Доходното здание в Русе. Eдинственото представление на българска сцена, организирано със съдействието на посолството на Япония у нас, се играе от 19 ч.

Самата дума "Но" означава "умение" и "талант". Такива умения и талант, на каквито са се възхищавали самураите 700 години преди нас. Как това изкуство се е съхранило през времето разказва Петко Славов - японист и изследовател на японския театър Но.

С много консерватизъм, много учене, много постоянство. Японците, ако имат нещо в излишък, то е постоянство и дисциплина. Светът на но е много консервативен, След като Но е било под патронажа на самурайската класа, то се е превърнало в церемониално изкуство, и като такова не е имало възможност за импровизации и промени. Какво ние можем да им дадем, е другата крайност - освободеността. Може би истината е някъде по средата.

Всъщност благодарение на "българина с японска кръв", както го нарече създателят на трупата "Ямамото" и актьор от школата Кандзе Акихиро Ямамото, японският театър има своето място в най-съвременната техника - смарт устройствата.

Това е звук, който е записан от професионални музиканти, В Япония има много хора, които не са докосвали на живо тези инструменти, които използваме в Но. В музикалното образование в училищата в Япония изобщо дори не се споменава японската музика и се набляга предимно на западна музика.

И макар техниката да навлиза все по-агресивно и в класическия японски театър, все пак тази вечер публиката ще види пиеса, написана през 15-ти век. Разказът е за случайната среща на група планински аскети със самотна старица, криеща страшна тайна. Изпълнението е богато на множество вътрешни емоции, терзания и засяга етични проблеми, валидни и до днес. Действията на героите пък са специфични за този вид изкуство, като се редуват бавни, застинали моменти, и енергични епизоди, пресъздаващи като цяло цикъла на човешкия живот.

Не трябва да се забравя, че това изкуство се е зародило преди 700 години, и тогава ритъмът на живот на хората е бил съвсем различен. Сега хората са свикнали да гледат сериалите по телевизията, да има много екшън, динамика, докато животът на хората в древността е бил много по-спокоен. Това е един много добър шанс да се поставят на мястото на публиката отпреди 700 години.

Така поканата е ясна - след час в Доходното здание започва истинско театрално събитие. Театър Но, който връща времето назад.