Го-Го музиката си пробива отново път в нощния живот на американската столица и търси своя нов лидер

Добре дошли в света на Го-Го музиката – автентична част от саундтрака на американската столица. Неотдавна "Вашингтон Пост", споменавайки този жанр, го описа с думите
„създаден през 70-те като перкусивен диалект на фънка, който в крайна сметка се превръща в пулса на Шоколадения град.“

Номинираната за Грами Каролин Малакай си спомни за "Хоризонт" как неведнъж е танцувала под ритъма на Го-Го музика, която е звучала от касетофона в дома й. Аматьорските записи навремето са били единственият начин за разпространение.

Мо Шортър - ходеща енциклопедия в Го-Го средите - е лидер на Джънкйард Бенд, които са създадени в началото на 80-те в Бари Фарм – жилищен комплекс в югоизточната част на Вашингтон за хора с ниски доходи. Привлечени от неустоимият чар на Го-Го саунда членовете на групата, които са били между 8 и 14 години в началото започват да създават свои бийтове. Те не могли да си позволят да си закупят инструменти и са използвали кофи, тасове за джанти и всякакви други подръчни средства от сметището. И от там идва името им Джънкярд бенд. Добре познат сингъл на групата е Sardines от 1986-та, който вкарва Го-Го музиката в националния ефир.

Го-Го грубо се превежда като „давай-давай“.  Основна характерна черта е имено безкрайния бийт обединяващ траклиста. Приятелската атмосфера кара всеки един да се чувства добре дошъл. Жанрът произлиза от фънк, соул, хип-хоп. Асоциира с афро-американските общности в района на Вашингтон и е почти непознат в други части на Щатите. Насочен е предимно към изпълнения на живо и танци. В началото е бил вариация на фънк, а през 80-те влияние оказва и хип-хопа. Инструментите, които можете да чуете са електронни китари, бас, кийборд и хорн секция. Отличителният саунд се базира на т.нар. call-and-response - артистът на сцената подава някаква реплика  и публиката отговаря.

Чък Браун е бащата на Го-Го музиката. Той я създава като смесва саунди от църквата, блуз, фънк.

Мишел Блекуел е водещ женски Го-Го артист. Тя спомена, че индустрията е все още доминирана от мъже, но жените присъстват и десетилетия наред се радват на мениджърски позиции. Две емблематични банди с женско участие са Реър Есънс и Нортийст Грувърс. Го-Го е изкупителната жертва, когато става въпрос за адресиране на проблемите с насилието по улиците в кварталите на афро-американците. В случаите, в които насилието прелива в клубовете, които свирят Го-Го музика, медии и някои политици свързват музиката с инцидентите:

Не обръщат внимание на това как да се реши въпроса с разпространението на оръжие в нашите общности и така политици са се опитвали систематично да изкоренят музиката ни, за да покажат, че „правят нещо“ за престъпността. Това, което в действителност правят е да вредят на малки малцинствени бизнеси и да осигуряват по –малко възможности за младите хора, които имат нужда от средство да се забавляват и да освободят насъбраната енергия от всекидневния стрес.

Стилът пикира през 80-те, когато такава музика е можела да се чуе в столицата всяка вечер в кампусите, нощни клубове, дворове, паркове. В момента има и някакво възраждане на възприемания за автентичен саунд на Вашингтон.

Го-Го може да се разглежда и като репортажи за живота на афро-американците. Мо Шортър наблегна на „покета“ или джоб елемента, вкойто се говори за събитията, вълнуващи в момента обществото и страната. В същото време в покета се споменава името на човек от тълпата. Представете си да ви кажат името на концерт и всеки, който си купи запис от концерта да чуе, че ви поздравяват. Концертните изпълнения са превръщали обикновени хора в знаменитости.

Сега Го-Го музиката си пробива отново път в нощния живот на американската столица и в същото време си търси нов лидер. Мишел Блакуел няма нищо против новият лидер да е жена. Тя ми каза “Напълно е възможно. Дали ще се случи? Духът ми казва ‚Да!‘.“

Искрено се надявам за дълголетие този производен на фънка жанр. Той представя уникална смесица от хип-хоп, арендби и блус създава преживявания, по време на които енергията на изпълнителите и публиката се обединява и образува една мощна позитивна вълна, която прави танцуването задължително и помага да забравим за ежедневните проблеми. Неотменна част от културата на Вашингтон, Го-Го музиката заема важно място в пътеводителите наедно с Белия Дом и музеите.