Метлата – поверия и обреди, поговорки и песни

БНР Новини
Снимка: архив

„Денем слугува, нощем господарува. Що е то?“ Отговорът на тази популярна гатанка е: „Метлата.“

Предмет от бита, метлата е атрибут главно на жените. Като изключим калфи и чираци, разбира се, чието задължение било да метат дюкяни и работилници, че и улиците пред тях. Както навсякъде по света, метлата се използва за събиране на сметта. Функцията ѝ да въдворява чистота, да помита ненужното и вредното, обяснява включването ѝ в много обреди и обичаи. Особена сила има, ако е направена от растение, наричано метличина, набрано на Еньовден. Тогава, според народните представи, тя има магическата способност да предпазва.

Метличина
Затова на Еньовден девойки и невести непременно събирали цели наръчи от метличина. След това навързвали бъдещите метли и ги оставяли на подходящо място, за да изсъхнат. Използвали ги в къщата. Метлата, с която се мете гумното, изработвали от растението сорго (Sorghum), наричано от народа ни метла, мътлар, метлина и т.н.


Според народните вярвания, метлата има способността да проваля шансовете за бъдеща женитба и добрите взаимоотношения с общността. Момичетата не бива да се бият с метла, защото ще останат неомъжени. Затова народните порядки строго забраняват това. Лошо е също да обикаляш някого с метла или да го замиташ – такъв човек ще бъде намразен от хората. Ако е мома и я заметеш или обиколиш с метлата, ергените ще говорят лошо за нея и тя няма да се задоми. Не бива и да се прескача метла.



Метлата се споменава в баяния и наричания за освобождаване от уплах и лечение на някои болести. Вярва се, че има силата да пъди лоши духове, както и други „лошевини“. Новороденото и все още некръстено дете не трябва да бъде оставяно самичко, особено ако е заспало, за да не го налетят лошите духове. Същото важи и за родилката, докато не се навърши седмица от раждането. Ако все пак се наложи да останат сами, до тях се оставя метла, за да ги пази. Според народните приказки и поверия, лошотиите започвали да броят стръкчетата, от които е направена метлата, така времето минавало и все някой от домашните влизал в стаята. Или идвала зората и те губели силата си. На Игнажден – един от най-важните дни в народния календар, на който се извършват обреди за сполука през цялата година, метлата също играе важна роля. Преди да влезе в къщата, полазникът трябва да спре за известно време зад вратата и да поседи върху метлата. Вярва се, че така се развалят лошите влияния и през пролетта квачките ще лежат върху яйцата и ще ги измътят благополучно всички.

От метла се приготвя обредната фигура в един локален вариант на Герман, който има обратното действие на разпространения обичай за дъжд. В Плевенско, при продължителни валежи, които навреждат на посевите, правят Герман за спиране на дъждовете. Момите открадват от някоя къща метла, увиват я в парцали, а дръжката изобразява човешка глава.


Специално място в песните и народната поезия заема моминската метла. С нея девойката мете „равни двори“, за да посрещне своя любим, който води „китени сватове“ или идва, за да открадне своята любима. Метлата се споменава и в редица поговорки, сред които особено разпространена е следната: „Новата метла чисто мете, но старата пък знае ъглите.“




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

„Прочул се Найден граматик” – народни песни, посветени на книгите и учителите

В навечерието на 24 май, наричан най-българския празник, обръщаме поглед към традиционните ни песни, посветени на книгите и учителите. Те са съхранили доказателства за пословичната любов на българина към знанието и духовността, за уважението към образованите хора. Денят на Св.св. Кирил и Методий се отбелязва като църковен празник още през..

обновено на 23.05.20 в 19:12

Старинните технологии на "писаните" яйца са живи и днес

Символиката на яйцето се е променяла през вековете. Най-старите щраусови яйца, украсени с резба, открити в Африка, са на възраст около 60 хиляди години и са служили за подарък. Златните и сребърните яйца присъстват в погребалните обичаи на шумери и египтяни. Езическите вярвания на различните народи гласят, че яйцето е символ на Вселената,..

обновено на 16.04.20 в 18:46

Мирослава Таскова: „Децата с интерес усвояват различни умения, свързани с българската история“

Един от най-великите светители и чудотворци на IV век, Свети Спиридон, бил прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот , както е записано в житието му. Днес православната църква почита неговата памет. В българските традиционни вярвания Св. Спиридон се приема за покровител на конете и едрия домашен добитък, но преди всичко той е патрон на..

публикувано на 12.12.18 в 12:23

Драгиновци обичат, пазят и славят старите местни традиции

Според броя на своите жители Драгиново се нарежда на четвърто място сред селата в България. Разположено е в Западните Родопи, в близост до Велинград. В миналото е известно под името Корова (от тур.Kuru – ova – Сухо поле), а от 1971 г. е преименувано на Драгиново, в чест на поп Методий Драгинов – православен духовник, автор на летописи за..

публикувано на 12.10.18 в 11:18

Янка Рупкина: „Щастлива съм, че с гласа си спечелих обичта на хората у нас и по света“

Янка Рупкина, една от емблемите на българската народна музика, тази година отбелязва две сериозни годишнини – шест десетилетия на сцената и осем от рождението си. Легендарната ни певица е родена в Странджанския край. Нейните земляци от с. Богданово, Бургаско, се гордеят с гласовитата Янка и дори са нарекли клуб на нейно име. По цял свят е..

публикувано на 24.09.18 в 08:35

Фестивалът на шевицата в Белослав възражда магията на българското везмо

От незапомнени времена шевиците, които украсявали българските носии имали своето специално предназначение. Освен красив орнамент, разкриващ информация за социален статус и принадлежност към даден регион, в шевиците са кодирани и скрити послания. Неслучайно те изпълнявали ролята на ограждащ елемент около откритите части на тялото. Важен елемент..

публикувано на 08.09.18 в 08:15

„Българщици“ – уникална среща с неизвестни старинни песни

Преди няколко месеца излезе от печат сборникът „Българщици“, събрал 672 непубликувани народни песни от архива на Коста Колев. Известният акордеонист, композитор и диригент напусна този свят през 2010-а на 89-годишна възраст. Остави хиляди обработки на фолклорни образци, авторски творби в народен стил, музика към танцови постановки… Десетилетия..

публикувано на 15.08.18 в 09:50