„Денем слугува, нощем господарува. Що е то?“ Отговорът на тази популярна гатанка е: „Метлата.“
Предмет от бита, метлата е атрибут главно на жените. Като изключим калфи и чираци, разбира се, чието задължение било да метат дюкяни и работилници, че и улиците пред тях. Както навсякъде по света, метлата се използва за събиране на сметта. Функцията ѝ да въдворява чистота, да помита ненужното и вредното, обяснява включването ѝ в много обреди и обичаи. Особена сила има, ако е направена от растение, наричано метличина, набрано на Еньовден. Тогава, според народните представи, тя има магическата способност да предпазва.
Затова на Еньовден девойки и невести непременно събирали цели наръчи от метличина. След това навързвали бъдещите метли и ги оставяли на подходящо място, за да изсъхнат. Използвали ги в къщата. Метлата, с която се мете гумното, изработвали от растението сорго (Sorghum), наричано от народа ни метла, мътлар, метлина и т.н.
Метлата се споменава в баяния и наричания за освобождаване от уплах и лечение на някои болести. Вярва се, че има силата да пъди лоши духове, както и други „лошевини“. Новороденото и все още некръстено дете не трябва да бъде оставяно самичко, особено ако е заспало, за да не го налетят лошите духове. Същото важи и за родилката, докато не се навърши седмица от раждането. Ако все пак се наложи да останат сами, до тях се оставя метла, за да ги пази. Според народните приказки и поверия, лошотиите започвали да броят стръкчетата, от които е направена метлата, така времето минавало и все някой от домашните влизал в стаята. Или идвала зората и те губели силата си. На Игнажден – един от най-важните дни в народния календар, на който се извършват обреди за сполука през цялата година, метлата също играе важна роля. Преди да влезе в къщата, полазникът трябва да спре за известно време зад вратата и да поседи върху метлата. Вярва се, че така се развалят лошите влияния и през пролетта квачките ще лежат върху яйцата и ще ги измътят благополучно всички.
От метла се приготвя обредната фигура в един локален вариант на Герман, който има обратното действие на разпространения обичай за дъжд. В Плевенско, при продължителни валежи, които навреждат на посевите, правят Герман за спиране на дъждовете. Момите открадват от някоя къща метла, увиват я в парцали, а дръжката изобразява човешка глава.
В навечерието на 24 май, наричан най-българския празник, обръщаме поглед към традиционните ни песни, посветени на книгите и учителите. Те са съхранили доказателства за пословичната любов на българина към знанието и духовността, за уважението към образованите хора. Денят на Св.св. Кирил и Методий се отбелязва като църковен празник още през..
Символиката на яйцето се е променяла през вековете. Най-старите щраусови яйца, украсени с резба, открити в Африка, са на възраст около 60 хиляди години и са служили за подарък. Златните и сребърните яйца присъстват в погребалните обичаи на шумери и египтяни. Езическите вярвания на различните народи гласят, че яйцето е символ на Вселената,..
Един от най-великите светители и чудотворци на IV век, Свети Спиридон, бил прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот , както е записано в житието му. Днес православната църква почита неговата памет. В българските традиционни вярвания Св. Спиридон се приема за покровител на конете и едрия домашен добитък, но преди всичко той е патрон на..
Според броя на своите жители Драгиново се нарежда на четвърто място сред селата в България. Разположено е в Западните Родопи, в близост до Велинград. В миналото е известно под името Корова (от тур.Kuru – ova – Сухо поле), а от 1971 г. е преименувано на Драгиново, в чест на поп Методий Драгинов – православен духовник, автор на летописи за..
Янка Рупкина, една от емблемите на българската народна музика, тази година отбелязва две сериозни годишнини – шест десетилетия на сцената и осем от рождението си. Легендарната ни певица е родена в Странджанския край. Нейните земляци от с. Богданово, Бургаско, се гордеят с гласовитата Янка и дори са нарекли клуб на нейно име. По цял свят е..
От незапомнени времена шевиците, които украсявали българските носии имали своето специално предназначение. Освен красив орнамент, разкриващ информация за социален статус и принадлежност към даден регион, в шевиците са кодирани и скрити послания. Неслучайно те изпълнявали ролята на ограждащ елемент около откритите части на тялото. Важен елемент..
Преди няколко месеца излезе от печат сборникът „Българщици“, събрал 672 непубликувани народни песни от архива на Коста Колев. Известният акордеонист, композитор и диригент напусна този свят през 2010-а на 89-годишна възраст. Остави хиляди обработки на фолклорни образци, авторски творби в народен стил, музика към танцови постановки… Десетилетия..