„Най-убаво и най-гиздаво“, село Челопеч отново събра песни и танци от цял свят

БНР Новини
Женската група за високо пеене към НЧ „Св. Св. Кирил и Методий 1926 г.“ с. Сатовча, област Благоевград, спечели отличие в категория „Автентичен фолклор“.
Снимка: Албена Безовска

„Най-най-най-убаво, най-най-най-гиздаво село Челопеч…“ – така се пее в химна на Международния фолклорен фестивал „Златен прах”. Че това е едно от най-подредените и благоустроени малки селища у нас, знаем отдавна. Но и българи, и чужденци не спират да се изненадват от размаха, с който там се организират събития от различен характер. Сред най-многолюдните със сигурност е фестивалът „Златен прах“, който се провежда в прекрасния парк „Корминеш“.


Третото издание представи атрактивни танцови състави от Русия, Грузия, Аржентина, Испания, Сърбия. За втори път се проведе и конкурсът за български фолклорни групи и солисти, в който участваха стотици самодейци, предимно от Шоплука, Югозападна България и селищата, разположени в близост до Челопеч. Според регламента на конкурса се присъждат две големи награди – за най-добър танцов състав и най-добър певчески колектив.

Фолклорен ансамбъл „Горнополска песен“ от с. ОвчарциРазказва Радка Лазарова – библиотекар, читалищен секретар и художествен ръководител на първенеца в конкурса за народно пеене – Фолклорен ансамбъл „Горнополска песен“ към Народно читалище „Пробуда 1923 г.“, с. Овчарци, област Кюстендил:



Селото ни се намира близо до курорта Сапарева баня. Началото на ансамбъла е през 1962 г. Имаме танцов състав, мъжка и женска певчески групи. Много работим с децата и се радваме, че техните успехи се множат. Емануела Стойкова е приета от тази година в НМУ „Любомир Пипков“. Няколко деца от групата завършиха НУФИ в Широка лъка, имаме и студенти в Академията в Пловдив. Безкрайно съм благодарна, че тези гласовити деца са родени в Овчарци. Издирили сме около 200 песни от селото и района. Вече трудно намираме незаписвани автентични образци, но не се отказваме. 



Сред наградените солисти беше и Николина Филчева-Станоева, която изпълни две оригинални песни от Средногорието.

Г-жа Станоева е ръководител на Певческа група „Фолклорен извор – Бръшляница“ към Народно читалище „Просвета 1907 г.“, отличена в категория „Автентичен фолклор“.

Песните ми са от сборник „Средногорски песни“ на Лукан Савов, който направи много за местния фолклор. От 45 години живея в Плевен, но сърцето ми е тук, в родното Средногорие. Групата, с която работя в село Бръшляница, има много оригинални костюми и по мое настояване в репертоара бяха включени автентични песни, записани от старите певци на селото.



Фолклорен танцов ансамбъл „София 6“Голямата награда в категория „Народни танци“ получи и Фолклорен танцов ансамбъл „София 6“ към Народно читалище „Витоша 1951“, гр. София. Ръководител е Николай Несторов – син на основателя Нестор Несторов. Танцовият състав има няколко престижни международни награди.

Ето и оценката за фестивала на Росен Богданов – генерален секретар на IGF – международна организация, която обединява различни фолклорни асоциации.

Първо ме впечатли мястото, на което се провежда събитието. Малко фестивали могат да се похвалят с такава сцена. Има условия и за изпълнителите, и за публиката. Възхитен съм от организацията, от ентусиазма на хората, които работят за фестивала. Поздравления за кмета и за неговия екип.

Грузински танцов състав „Феникс“ от Зугдиди, ГрузияОсобено щастливи от своето участие бяха децата от Грузински танцов състав „Феникс“ – гр. Зугдидѝ, с ръководител Гургенѝ Кхорàва. В България са за първи път. Поради усложнената обстановка в Турция и риска при пътуване, се наложило да редуцират състава и да включат само детската си група. Независимо от препятствията, съставът се представи блестящо.

Ballet Cultural Argentino, АржентинаЛаура Франчини, основател и ръководител на Ballet Cultural Argentino, е убедена, че фестивалът е на много високо ниво. Танцьорите в нейната трупа са архитекти, физици, студенти, преподаватели, обединени от любовта към изкуството. Наред с традиционни аржентински танци, по настояване на организаторите те представиха и танго.

Ансамбъл „Урал“ от Челябинск – РусияПубликата аплодираше горещо изпълненията на Държавния танцов ансамбъл „Урал“ от Челябинск – Русия, Folklore Galician “Queixumes dos Pinos” от испанския град Оренсе, област Галисия, представителите на Дружество за култура и изкуство „Яна“ от Земун, Сърбия, домакините от кукерски клуб „Златно руно“, Детски танцов състав „Изворчета“…

Детски танцов състав „Изворчета“

Впечатления от фестивала сподели и Ива Търнева, един от ръководителите на Танцов ансамбъл към Общински дом на културата „Средец“, спечелил първо място в категория „Фолклорни танци“.

Танцовият ни състав е с много дълга история и много награди. Втора поредна година сме гости на фестивала в Челопеч. Тук е прекрасно, организаторите са се погрижили за всичко. Съчетаваме го с тийм билдинг на състава в старинния град Копривщица, догодина пак ще дойдем.




Когато икономиката започне да буксува, първо страда културата – казва кметът на Челопеч инж. Алекси Кесяков. – Но все пак традициите трябва да се поддържат, независимо от всичко. Нашият фестивал прави именно това. Превърна се в интересно преживяване и за участници, и за зрители. Ще продължим да го развиваме се надяваме да се утвърди като едно от средищата на българската култура. Изпитваме огромно удовлетворение от все по-растящата популярност на фестивала, от удоволствието, с което публиката го следи. Животът всеки ден ни учи на нови неща, но събития като този фестивал са направо „учебен залп“. Трета година трупаме опит как по-качествено да си вършим работата. Това е урок и за самата администрация и на Общината като цяло. Следващият фестивал ще бъде още по-атрактивен, сигурен съм.

Снимки: Албена Безовска



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

„Прочул се Найден граматик” – народни песни, посветени на книгите и учителите

В навечерието на 24 май, наричан най-българския празник, обръщаме поглед към традиционните ни песни, посветени на книгите и учителите. Те са съхранили доказателства за пословичната любов на българина към знанието и духовността, за уважението към образованите хора. Денят на Св.св. Кирил и Методий се отбелязва като църковен празник още през..

обновено на 23.05.20 в 19:12

Старинните технологии на "писаните" яйца са живи и днес

Символиката на яйцето се е променяла през вековете. Най-старите щраусови яйца, украсени с резба, открити в Африка, са на възраст около 60 хиляди години и са служили за подарък. Златните и сребърните яйца присъстват в погребалните обичаи на шумери и египтяни. Езическите вярвания на различните народи гласят, че яйцето е символ на Вселената,..

обновено на 16.04.20 в 18:46

Мирослава Таскова: „Децата с интерес усвояват различни умения, свързани с българската история“

Един от най-великите светители и чудотворци на IV век, Свети Спиридон, бил прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот , както е записано в житието му. Днес православната църква почита неговата памет. В българските традиционни вярвания Св. Спиридон се приема за покровител на конете и едрия домашен добитък, но преди всичко той е патрон на..

публикувано на 12.12.18 в 12:23

Драгиновци обичат, пазят и славят старите местни традиции

Според броя на своите жители Драгиново се нарежда на четвърто място сред селата в България. Разположено е в Западните Родопи, в близост до Велинград. В миналото е известно под името Корова (от тур.Kuru – ova – Сухо поле), а от 1971 г. е преименувано на Драгиново, в чест на поп Методий Драгинов – православен духовник, автор на летописи за..

публикувано на 12.10.18 в 11:18

Янка Рупкина: „Щастлива съм, че с гласа си спечелих обичта на хората у нас и по света“

Янка Рупкина, една от емблемите на българската народна музика, тази година отбелязва две сериозни годишнини – шест десетилетия на сцената и осем от рождението си. Легендарната ни певица е родена в Странджанския край. Нейните земляци от с. Богданово, Бургаско, се гордеят с гласовитата Янка и дори са нарекли клуб на нейно име. По цял свят е..

публикувано на 24.09.18 в 08:35

Фестивалът на шевицата в Белослав възражда магията на българското везмо

От незапомнени времена шевиците, които украсявали българските носии имали своето специално предназначение. Освен красив орнамент, разкриващ информация за социален статус и принадлежност към даден регион, в шевиците са кодирани и скрити послания. Неслучайно те изпълнявали ролята на ограждащ елемент около откритите части на тялото. Важен елемент..

публикувано на 08.09.18 в 08:15

„Българщици“ – уникална среща с неизвестни старинни песни

Преди няколко месеца излезе от печат сборникът „Българщици“, събрал 672 непубликувани народни песни от архива на Коста Колев. Известният акордеонист, композитор и диригент напусна този свят през 2010-а на 89-годишна възраст. Остави хиляди обработки на фолклорни образци, авторски творби в народен стил, музика към танцови постановки… Десетилетия..

публикувано на 15.08.18 в 09:50