„Най-най-най-убаво, най-най-най-гиздаво село Челопеч…“ – така се пее в химна на Международния фолклорен фестивал „Златен прах”. Че това е едно от най-подредените и благоустроени малки селища у нас, знаем отдавна. Но и българи, и чужденци не спират да се изненадват от размаха, с който там се организират събития от различен характер. Сред най-многолюдните със сигурност е фестивалът „Златен прах“, който се провежда в прекрасния парк „Корминеш“.
Третото издание представи атрактивни танцови състави от Русия, Грузия, Аржентина, Испания, Сърбия. За втори път се проведе и конкурсът за български фолклорни групи и солисти, в който участваха стотици самодейци, предимно от Шоплука, Югозападна България и селищата, разположени в близост до Челопеч. Според регламента на конкурса се присъждат две големи награди – за най-добър танцов състав и най-добър певчески колектив.
Разказва Радка Лазарова – библиотекар, читалищен секретар и художествен ръководител на първенеца в конкурса за народно пеене – Фолклорен ансамбъл „Горнополска песен“ към Народно читалище „Пробуда 1923 г.“, с. Овчарци, област Кюстендил:
Селото ни се намира близо до курорта Сапарева баня. Началото на ансамбъла е през 1962 г. Имаме танцов състав, мъжка и женска певчески групи. Много работим с децата и се радваме, че техните успехи се множат. Емануела Стойкова е приета от тази година в НМУ „Любомир Пипков“. Няколко деца от групата завършиха НУФИ в Широка лъка, имаме и студенти в Академията в Пловдив. Безкрайно съм благодарна, че тези гласовити деца са родени в Овчарци. Издирили сме около 200 песни от селото и района. Вече трудно намираме незаписвани автентични образци, но не се отказваме.
Сред наградените солисти беше и Николина Филчева-Станоева, която изпълни две оригинални песни от Средногорието.
Г-жа Станоева е ръководител на Певческа група „Фолклорен извор – Бръшляница“ към Народно читалище „Просвета 1907 г.“, отличена в категория „Автентичен фолклор“.
Песните ми са от сборник „Средногорски песни“ на Лукан Савов, който направи много за местния фолклор. От 45 години живея в Плевен, но сърцето ми е тук, в родното Средногорие. Групата, с която работя в село Бръшляница, има много оригинални костюми и по мое настояване в репертоара бяха включени автентични песни, записани от старите певци на селото.
Голямата награда в категория „Народни танци“ получи и Фолклорен танцов ансамбъл „София 6“ към Народно читалище „Витоша 1951“, гр. София. Ръководител е Николай Несторов – син на основателя Нестор Несторов. Танцовият състав има няколко престижни международни награди.
Ето и оценката за фестивала на Росен Богданов – генерален секретар на IGF – международна организация, която обединява различни фолклорни асоциации.
Първо ме впечатли мястото, на което се провежда събитието. Малко фестивали могат да се похвалят с такава сцена. Има условия и за изпълнителите, и за публиката. Възхитен съм от организацията, от ентусиазма на хората, които работят за фестивала. Поздравления за кмета и за неговия екип.
Особено щастливи от своето участие бяха децата от Грузински танцов състав „Феникс“ – гр. Зугдидѝ, с ръководител Гургенѝ Кхорàва. В България са за първи път. Поради усложнената обстановка в Турция и риска при пътуване, се наложило да редуцират състава и да включат само детската си група. Независимо от препятствията, съставът се представи блестящо.
Лаура Франчини, основател и ръководител на Ballet Cultural Argentino, е убедена, че фестивалът е на много високо ниво. Танцьорите в нейната трупа са архитекти, физици, студенти, преподаватели, обединени от любовта към изкуството. Наред с традиционни аржентински танци, по настояване на организаторите те представиха и танго.
Публиката аплодираше горещо изпълненията на Държавния танцов ансамбъл „Урал“ от Челябинск – Русия, Folklore Galician “Queixumes dos Pinos” от испанския град Оренсе, област Галисия, представителите на Дружество за култура и изкуство „Яна“ от Земун, Сърбия, домакините от кукерски клуб „Златно руно“, Детски танцов състав „Изворчета“…
Впечатления от фестивала сподели и Ива Търнева, един от ръководителите на Танцов ансамбъл към Общински дом на културата „Средец“, спечелил първо място в категория „Фолклорни танци“.
Танцовият ни състав е с много дълга история и много награди. Втора поредна година сме гости на фестивала в Челопеч. Тук е прекрасно, организаторите са се погрижили за всичко. Съчетаваме го с тийм билдинг на състава в старинния град Копривщица, догодина пак ще дойдем.
В навечерието на 24 май, наричан най-българския празник, обръщаме поглед към традиционните ни песни, посветени на книгите и учителите. Те са съхранили доказателства за пословичната любов на българина към знанието и духовността, за уважението към образованите хора. Денят на Св.св. Кирил и Методий се отбелязва като църковен празник още през..
Символиката на яйцето се е променяла през вековете. Най-старите щраусови яйца, украсени с резба, открити в Африка, са на възраст около 60 хиляди години и са служили за подарък. Златните и сребърните яйца присъстват в погребалните обичаи на шумери и египтяни. Езическите вярвания на различните народи гласят, че яйцето е символ на Вселената,..
Един от най-великите светители и чудотворци на IV век, Свети Спиридон, бил прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот , както е записано в житието му. Днес православната църква почита неговата памет. В българските традиционни вярвания Св. Спиридон се приема за покровител на конете и едрия домашен добитък, но преди всичко той е патрон на..
Според броя на своите жители Драгиново се нарежда на четвърто място сред селата в България. Разположено е в Западните Родопи, в близост до Велинград. В миналото е известно под името Корова (от тур.Kuru – ova – Сухо поле), а от 1971 г. е преименувано на Драгиново, в чест на поп Методий Драгинов – православен духовник, автор на летописи за..
Янка Рупкина, една от емблемите на българската народна музика, тази година отбелязва две сериозни годишнини – шест десетилетия на сцената и осем от рождението си. Легендарната ни певица е родена в Странджанския край. Нейните земляци от с. Богданово, Бургаско, се гордеят с гласовитата Янка и дори са нарекли клуб на нейно име. По цял свят е..
От незапомнени времена шевиците, които украсявали българските носии имали своето специално предназначение. Освен красив орнамент, разкриващ информация за социален статус и принадлежност към даден регион, в шевиците са кодирани и скрити послания. Неслучайно те изпълнявали ролята на ограждащ елемент около откритите части на тялото. Важен елемент..
Преди няколко месеца излезе от печат сборникът „Българщици“, събрал 672 непубликувани народни песни от архива на Коста Колев. Известният акордеонист, композитор и диригент напусна този свят през 2010-а на 89-годишна възраст. Остави хиляди обработки на фолклорни образци, авторски творби в народен стил, музика към танцови постановки… Десетилетия..