Божията майка в народните вярвания и традиционни представи

В традиционните представи на българина Божията майка е любяща, безгрешна, милосърдна. Понякога наказва сурово и дори отмъщава – за разлика от образа ѝ в евангелските текстове, където е описвана като смирена, благодушна, приемаща еднакво лишения и блага. Святата Дева не се гневи на тези, които я оскърбяват, наставница е на вярващите във всяко добро дело.

Най-големият църковен празник, посветен на Богородица, е на 15 август – денят на нейното успение (заспиване), на напускането на земния свят. Три дни преди това, по време на молитвата ѝ, пред нея се явил Архангел Гавраил. Възвестил, че предстои духът ѝ да се пресели в небесното царство. Преди да умре тя пожелала да види още веднъж всички апостоли. По чуден начин всички те се пренесли пред вратите на дома ѝ в Йерусалим. Погребали я в пещера до Гетсиманската градина. Подобно на божествения си син възкръснала на третия ден.

Преклонението пред Богородица във фолклора ни е свързано с вярата, че тя има силата да предпазва от зли сили, да излекува най-тежките болести, да вдигне на крака безнадеждно болните. Особено дълбока е връзката ѝ със семейното огнище и раждането – тя закриля майката и детето, дарява бездетните жени с рожба. И до днес много хора нощуват в църкви и манастири в навечерието на Успение Богородично, за да получат чудотворно изцеление или да измолят дългоочакваното си дете. Счита се, че това е празник преди всичко на жените, които все още не са се „отродили“ – т.е. все още им предстои да раждат деца. На този ден те не работят, но непременно отиват на църква. Носят различни дарове и ги  поставят пред иконата на Дева Мария – домашно тъкани кърпи, бродирани покривки, престилки, чорапи, цветя. На сутрешната служба се освещават първите плодове, прибрани от двора и полето. Както и хляб, приготвен от новото брашно, а на някои места – и сирене. След това жените раздават от храните – за здраве на живите и за помен на мъртвите. Успение Богородично се предшества от петнайсетдневен пост, затова на 15 август се отговява с празнична трапеза.

Църквите, които носят името на Богородица и иконите, които изобразяват Божията майка, съвсем естествено са обект на дълбоко почитание у вярващите. Но у нас има и немалко местности и дори пътища, свързани с легенди за нейната закрила, напътствия и изцеления. Вярата в способността ѝ да лекува е отразена в имената на някои билки. Например т.нар. богородиче (наричано още миризливче). Тази билка има седем разновидности, прилагани при различни заболявания в народната медицина. Бере се във времето между Голяма и Малка Богородица (8 септември). Според обичая, жените я откъсвали на отиване на полето или друга работа и я оставяли до корените на растението. На връщане я събирали, а у дома я правели на китки, които изсушавали. Първата китка оставяли, за да я занесат в църквата три седмици след Голяма Богородица. Вярвали, че след като е „очетена“ от свещеника, силата ѝ се увеличава многократно.  Според народните лечители, баните с богородиче помагат при „женски болести“. Една от разновидностите (стресниче) се дава на децата при уплах, други помагат при сърдечно-съдови заболявания и т. н. Богородична лъжичка (Menyanthes trifoliata L.) е другото име на водната детелина (или още блатен трилистник, воден трилистник и др.). И до днес се използва не само за лечение на хора, но и на животни. В някои райони на страната наричат еньовчето (galium verum) богородична слама. От жълтите му цветове и част от стеблото се приготвя прекрасен чай, който има аромат на мед. А лечебното му приложение е изключително широко. В народната фармакопея се срещат рецепти с още много растения, чиито имена напомнят за култа към Богородица – богородична ръчица, богородични свещи, богородичен косъм…Повечето от тях имат и други наименования. Например мащерката, жълтия кантарион, змийското мляко, признати за лечебни и от официалната медицина,народът ни нарича еднакво – богородична трева.

Във фолклорните представи, милостта на Дева Мария достига до хората и чрез извори и чешми. Осветени от докосването ѝ, те са престанали да бъдат обикновени източници на вода, превърнали са се в чудодейни. Според преданията, някъде Богородица е пила вода, другаде е изкъпала бебето Исус и т.н., оставяйки по този начин своята благословия. И като истинска майка – любяща и всепрощаваща, дарява своята подкрепа на всички – и  на праведни, и на грешни.