Найден Кирилов: Когато след теб минат хора, да кажат – тук е живял човек

7
Снимка: Петя Генова

Днешният гост на "Новите приказки от Северозапада" по Радио ВИДИН е едно седемдесетгодишно момче, което не престава да учудва близки, приятели, колеги със заряда и идеите си. Найден Кирилов от берковското село Слатина е от най-обичаните резбари в Монтанско и член на дружеството на художниците "Тенец". Цял живот е бил бунтар и новатор, на двадесет години се опитва да избяга в Париж, мечта, която се сбъдва през 90-а година. Там успява да се докаже като творец и да участва в изложби и къпе душата и очите си в изкуство. Преди броени дни се проведе организираното от майстора 5-о издание на пленера по живопис и дървопластика в родната Слатина.

Ако изключим болестите, мисловно се чувствам много добре. Понякога ми идва да грабна един указател и да се обадя на хиляди, хиляди хора и да им кажа: "Жив съм!"

Още на младини Найден Кирилов е бил проводник на модерното, на бунтарското – в модата, в поведението, в стремежа към свобода, в търсенето на смислени и "необременени" книги.

Един панталон да ушиеш малко по-интересен, една риза – все е култура. Това, което виждах в големите градове, се опитвах да го пренеса. Спомням си – нямаше дънки тогава, имаше "каубойки" – чист док. С жълти конци по шевовете, с джобче за кама. И милиционерите се хващаха за това: "А, ти кама ще носиш, побойник ще ставаш, хулиган!" Хващаха го и ти скъсваха крачола. Такива времена бяха.

Опит да отвори очите на слатинчани Найден прави и в Париж.


Аз нямам академия, но съм бил 36 пъти в Лувъра и в една камара галерии там. В Лувъра последната неделя от месеца беше безплатно. И им викам на моите съселяни там – да ги разведа. "Да бе, да! Какво ще ходим да гледаме камънаци!". Имам все пак няколко човека, които съм променил мисловно. На, както се казва в оная приказка – сигурен си, абсолютно си сигурен, че сам не можеш да промениш света, но си струва да опиташ!

Найден Кирилов се оказа и много сладкодумен, качество, което дължи на обичта си към книгите. Те са му донесли и радост, но и комично-драматични преживявания в годините на комунизма. Още в трети клас е слагал под учебника си книга и е лъжел баща си, че си учи уроците, докато потъва в света на художествената литература. Имал е най-голямата библиотека в селото. После заради книгите стига и до милицията. Конфискуват негови книги. Уникален разказ, който е грехота да се преразказва. 

На 20 години прави първия си опит да избяга в Париж – заловен е и лежи във Врачанския затвор. В годината на рухването на комунизма тръгва отново. Този път – успешно се интегрира в Париж, твори, поема с пълни шепи европейската култура – и така 14 години. Връщам го в разговора към онези паметни години, когато за пръв път се опитва да избяга заради полицейските проверки на книгите му, рязането на дрехи и коса, липсата на свобода на словото. Говорим си още за жената с главна буква, за свободата, за днешния ден, за оптимизма.

Няма дума, която да не си заслужава да се чуе. Това, което мен ме впечатли най-много, са две негови мисли:

"Дори и само един процент да е останал оптимизъм, аз казвам, че ще стане!" и любимото ми:

"Когато след теб минат хора, да кажат – тук е живял човек!"

Подробности  в прикачените файлове.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07

Самотата има различни лица

Ревността може да се предава и по факс. Да влиза в него както хартията, да излиза от там и да разяжда сърцето, душата, главата. Поне в пиесата на Естер Вилар. Авторката е родена през 1935 година в Буенос Айрес, Аржентина. Завършва медицина и работи като лекарка, но след време изцяло се посвещава на писателската си дейност. Автор е на много книги, които се..

публикувано на 07.06.20 в 09:15

Св. св. Кирил и Методий – съпокровители на Европа

Малцина знаят, че с апостолическо послание „За безпримерно достойнство” (Egregiae Virtutis) от 30 декември 1980 г. папа Йоан Павел II обявява светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа. За папата двамата славяноапостоли са мост между Изтока и Запада, допринесли значително както за културното израстване на Стария континент, така и за..

обновено на 24.05.20 в 10:21

В Музея на просветното дело в Копривщица

"Четете и знайте, за да не бъдете подигравани и укорявани от други племена и народи. Събрах и обединих историята на българския род в тая книжица за ваша полза и похвала. Написах я за вас, които обичате своя род и българското отечество. Преписвайте тази историйца… и пазете я да не изчезне!" Това казва преди повече от две столетия в своята..

обновено на 24.05.20 в 02:02

От „А” до „Я” в графити

На 24 май, Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, в столичната галерия Gifted Sofia беше открита международна изложба, посветена на кирилицата в графити. Събитието се организира за втора поредна година, а куратор е известният в графити-средите варненски стрийтарт артист Алекси Иванов, на когото принадлежи и..

обновено на 23.05.20 в 17:23
Изображения на глаголически букви. Св. Кирил е замислил глаголическата „А” с формата на кръст, защото е смятал азбуката за свято дело.

Българската азбука – духовно наследство с непреходна стойност

Един от най-тачените дни в празничния ни календар – 24 май, е Денят на буквите, на българската азбука, създадена през втората половина на IX век. Този ден ни връща столетия назад, припомняйки ни едно наследство, изгряло със своята духовна светлина над земи и култури. В дните преди 24 май в Българската академия на науките бе открита изложба за..

обновено на 21.05.20 в 11:56