Коста Колев – Единствено и само българска звучност

Снимка: личен архив

Коста Колев още приживе е наричан епоха, явление, легенда в жанра на авторската музика в народен стил. Тази година отбелязваме 95 години от рождението на именития ни композитор и диригент. Както сам признава, творчеството му е посветено ...единствено и само на българската звучност. Забележително е звукозаписното му наследство във фонда на БНР. Повече от 4 000 са регистрираните записи на песни, инструментални мелодии, хора, сюити, музикално танцови творби, реализирани от майстора на фолклорната обработка, и под диригентския му жест.

Интересът към фолклора у младия музикант е събуден още в детските му години в родното село Кортен, Сливенско, благодарение на заниманията по акордеон. След завършване на Музикалната академия в София постъпва в Националното радио през 1949г., за да остане свързан с него цял живот. Първоначално работи с Угърчинската група, а по-късно поема ръководството на Ансамбъла за народни песни, на който посвещава повече от 30 години. Негова е изключителната заслуга да превърне оркестъра в най-добрия фолклорен състав у нас. Взискателен и като диригент, и като композитор, той осигурява огромен по обем репертоар. Коста Колев е задълбочен познавач на традиционните инструменти. Това му помага да балансира разноликите им тембри в блестяща оркестрова звучност. Колегите му с удоволствие свирят неговите композиции – винаги съобразени с удобни регистри, щрихи, пръстовка, за да зазвучат с целия си блясък. Той е предпочитан автор за соловите аранжименти на народни певци и инструменталисти, които приемали като признание за таланта им, ако той да създаде за тях обработка или авторска пиеса. Музиката му става изключително популярна и за радио-аудиторията.


Ансамбълът за народни песни при БНР в Първо студио през 1977 г. Диригенти – Коста Колев и Дора Христова.
При авторската си намеса като композитор Коста Колев винаги е спазвал чистота на стила, диалекта, съобразявал се е със спецификата на фолклорните образци. Той е сред първите, които умело смесват звука на традиционни и класически инструменти. Неговото творчество е основополагащо за музикалното обучение по фолклор в специализирани училища и университети. Мнозина дължат първите си стъпки в композирането, благодарение на неговия опит. Разказва неговата съпруга, народната певица Мария Лешкова.

Чест е да бъдеш негов партньор и в живота, и в работата. Ние прекарахме много хубави години заедно. Бог беше благосклонен да му дари дълъг живот, много неща да преживеем заедно. Той не беше лесен за разгадаване, не се разкриваше лесно. Когато идва в София след войната, неговите близки са смятали, че да се занимава с музика е празна работа, въпреки че започва от дете да свири на акордеон и сам се образова в музиката. Всъщност Парашкев Хаджиев го отказва от зъболекарството, за което го пращат да учи. Най-важното, което научих, е да черпя идеи от автентичния материал. Това правеше и той. Скоро открих бележки, писани под една партитура – „единствено и само българска звучност“. Когато го срещнах бях само на 23 години. Бях завършила вече Музикалната академия в Пловдив, но той ме съветваше – за начина, по който да подбирам репертоара или това, което правя с песента да има висока художествена стойност. Да не напомня на никоя друга. Работил е в журито на всички събори, надпявания и пр. И се е връщал с много събран материал от всички фолклорни области. Приживе имаше признанието на колеги и публика, надяваше се младите хора да почерпят от неговия опит. Имаше много предложения да преподава, обаче казваше: „Нямам време, мен ме влече творческата работа. Който иска да идва, да слуша, да ме пита“. Преглеждал е разбира се партитури на колеги, които са искали съвета му. Много работеше за радиото, както и за всички състави, обърнали се към него. Ако отиваше да записва в радио Стара Загора например, използваше местни музиканти, които носят стила на Тракия. Мотивираше музикантите да записват, амбицираше ги, провокираше ги. В момента дигитализирам най-важните неща от неговото творчество, но по-голямата ми грижа е да предоставя на младите хора архивния материал от съборите – неизвестни песни. Работя върху такъв сборник с народни песни от цяла България, който мисля ще свърши добра работа на младите изпълнители.








Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

„Прочул се Найден граматик” – народни песни, посветени на книгите и учителите

В навечерието на 24 май, наричан най-българския празник, обръщаме поглед към традиционните ни песни, посветени на книгите и учителите. Те са съхранили доказателства за пословичната любов на българина към знанието и духовността, за уважението към образованите хора. Денят на Св.св. Кирил и Методий се отбелязва като църковен празник още през..

обновено на 23.05.20 в 19:12

Старинните технологии на "писаните" яйца са живи и днес

Символиката на яйцето се е променяла през вековете. Най-старите щраусови яйца, украсени с резба, открити в Африка, са на възраст около 60 хиляди години и са служили за подарък. Златните и сребърните яйца присъстват в погребалните обичаи на шумери и египтяни. Езическите вярвания на различните народи гласят, че яйцето е символ на Вселената,..

обновено на 16.04.20 в 18:46

Мирослава Таскова: „Децата с интерес усвояват различни умения, свързани с българската история“

Един от най-великите светители и чудотворци на IV век, Свети Спиридон, бил прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот , както е записано в житието му. Днес православната църква почита неговата памет. В българските традиционни вярвания Св. Спиридон се приема за покровител на конете и едрия домашен добитък, но преди всичко той е патрон на..

публикувано на 12.12.18 в 12:23

Драгиновци обичат, пазят и славят старите местни традиции

Според броя на своите жители Драгиново се нарежда на четвърто място сред селата в България. Разположено е в Западните Родопи, в близост до Велинград. В миналото е известно под името Корова (от тур.Kuru – ova – Сухо поле), а от 1971 г. е преименувано на Драгиново, в чест на поп Методий Драгинов – православен духовник, автор на летописи за..

публикувано на 12.10.18 в 11:18

Янка Рупкина: „Щастлива съм, че с гласа си спечелих обичта на хората у нас и по света“

Янка Рупкина, една от емблемите на българската народна музика, тази година отбелязва две сериозни годишнини – шест десетилетия на сцената и осем от рождението си. Легендарната ни певица е родена в Странджанския край. Нейните земляци от с. Богданово, Бургаско, се гордеят с гласовитата Янка и дори са нарекли клуб на нейно име. По цял свят е..

публикувано на 24.09.18 в 08:35

Фестивалът на шевицата в Белослав възражда магията на българското везмо

От незапомнени времена шевиците, които украсявали българските носии имали своето специално предназначение. Освен красив орнамент, разкриващ информация за социален статус и принадлежност към даден регион, в шевиците са кодирани и скрити послания. Неслучайно те изпълнявали ролята на ограждащ елемент около откритите части на тялото. Важен елемент..

публикувано на 08.09.18 в 08:15

„Българщици“ – уникална среща с неизвестни старинни песни

Преди няколко месеца излезе от печат сборникът „Българщици“, събрал 672 непубликувани народни песни от архива на Коста Колев. Известният акордеонист, композитор и диригент напусна този свят през 2010-а на 89-годишна възраст. Остави хиляди обработки на фолклорни образци, авторски творби в народен стил, музика към танцови постановки… Десетилетия..

публикувано на 15.08.18 в 09:50