Иван Теофилов и пътят на поезията
-
Чуйте разговора с Иван Теофилов
„Пиша въпреки абсурдността и смъртта. Пиша, за да добия сили и намеря упование сред това разнебитено и обезверено човечество.“ Това споделя големият поет Иван Теофилов в една от своите книги „Митология на погледа“. Тази година той навърши 85 години и отбеляза годишнината си с нова книга. „Вкусът на живота“ е автоантология, своеобразна биография на автора, защото според него биографията на пищещия е това, което е написал. Книгата беше представена за първи път на Празниците на изкуствата Аполония тази есен, когато Иван Теофилов получи голямата награда Аполон Токсофорос на фестивала. След това той беше удостоен и с голямата награда на литературен клуб „Перото“. Стихотворенията си, които внимателно е подбрал да влязат в новата му книга, се превръщат в своеобразна равносметка на изминатото и представят още веднъж пред читателя невероятно богатата вселена на Иван Теофилов, както и вътрешната му свобода, позволила му да удържи тежестите на живота. „И слава богу, че винаги сме обградени от Неизвестното, пише Теофилов в предговора към книгата, та можем все пак да си изградим някаква въображаема представа, ако не за бъдещето си, поне за някоя и друга жетейска или творческа опора, която да ни помага да живеем. Винаги съм възприемал настоящето или със скептицизъм, или с ирония ...“ Струва си, отбелязва Марин бодаков във в. „Култура“, „още веднъж да се насладим на майсторството на Теофилов да превръща природата в култура, да вижда разливите на историята в настоящето, да издига човечеството в човека“. Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
В търсене на доброто
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел: Фотографията трябва да докосне сърцето на зрителя
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
Българската Уикипедия на 15 години
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Архитектурният модернизъм
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Тренировка по импровизация
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
За музиката „Както преди“ с Любо Киров
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Невъзможен дебют
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...
Ясно
Разкъсана облачност
