„Извън рамки“ и „Кой открадна чипса“ се наричат премиерните спектакли, дело на хореографа Петър Илиев и образователните програми, които организира неговата фондация „Танцово изкуство - Илиев“. Нека припомним, че г-н Илиев от десетилетия работи в САЩ, а през последните години дейността му е свързана с Pacific Northwest Ballet в Сиатъл, Вашингтон, както и с училището към Ballet Chicago. От 2008 г. той редовно организира курсове в България по класически балет, хип-хоп, съвременни техники, характерни танци. На най-добрите участници фондацията му предоставя стипендии и възможност да учат в реномирани школи в Сиатъл, Чикаго, Лос Анджелис, Ню Йорк. Досега стипендиантите са петдесет и двама. Любопитно е, че музиката към предстоящите спектакли е написана от българи, които също от години живеят в чужбина – братя Владигерови (на „Извън рамки“) и братя Кърпарови („Кой открадна чипса“). Участници са деца и юноши на различна възраст, а постановките са напълно различни по своя замисъл. „Извън рамки“ представя на сцената 12 млади танцьори, които еднакво добре се изявяват в четири различни стила. Премиерата е на 1 декември от 19 ч. в театър „Сълза и смях“. Подробности научаваме от г-н Илиев.
На 1 декември участват професионалисти – ученици, преминали през нашите образователни програми, наречени Пролетна и Лятна академия. Повечето от тях получиха стипендии от фондацията, бяха в Щатите, завърнаха се тук и сега работим заедно. Обучават се и в нашето училище, което открихме в София на 1 октомври. Дейността ни постоянно се разширява. Винаги съм искал да създам българска танцова компания, която да има собствена идентичност. Вторият спектакъл е кулминация на нашата работа в новата програма „Танцуващи хлапета“. Участват деца между 10 и 12-години от различни училища. Тези хлапета за първи път ще бъдат на сцена. Спектакълът се нарича „Кой открадна чипса“, показваме го на 8 декември от 19 ч., също в театър „Сълза и смях“. Либретото е наистина интересно – сред героите имаме мишки, мравки, паяци, извънземни, зомбита… Идеята е да провокираме интереса на децата не само към танца, а и към изкуството въобще. Професионалисти се грижат представлението да мине добре и се надявам да се получи. И за двата спектакъла бяха необходими много средства. Безкрайно сме благодарни на посолството на САЩ у нас, което осигури средства за детския спектакъл, нямаше да се справим без тази помощ.
А за новооткритото танцово училище на фондацията Петър Илиев споделя:
Ние сме отворили врати за всички, които искат да се развиват. Имам много добър екип от педагози – Росица Терзийска, една от първите ни стипендиантки, преподава хип-хоп, Николина Карагеоргиева, също наша стипендиантка, преподава класически балет. Имаме и двама чужденци, изтъкнати специалисти в своята област. Опитваме се да обогатим и да развием най-доброто от тези млади танцьори. За спектакъла „Извън рамки“ тези млади артисти имат договори, подготвени професионално. Искам да ги науча как се работи в професионалния свят, колко е важно да са лоялни и отговорни. Искам да са подготвени, да не стесняват кръга само до учебните зали, да влязат в зала, която не познават, да работят с учител, когото не познават, постоянно да доказват колко са добри. Искам да се срещнат със свои връстници по света, които работят и мислят различно, да градят професионализъм и устойчивост. В България много рядко се случва на една сцена да видите класически балет стил до съвременни техники и т. н. В „Извън рамки“ съчетаваме различни стилове. Спектакълът завършва с една много хубава българска копаница, която има съвременно звучене в средния дял. На живо свирят Александър и Константин Владигерови (тромпет и пиано), Стоян Янкулов-Стунджи (барабани) и Недялко Недялков (кавал), това прави нещата още по-интересни. Танцьорите трябва да слушат внимателно музиката, темпата са различни, има импровизации, всичко е спонтанно и непринудено.
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..