Български светец, композитор, музикален теоретик, Йоан Кукузел е една от най-значимите фигури в църковната музика през Средновековието. Роден през 1280 г. от българка, той получава образованието си в императорското певческо училище в Константинопол. Бил надарен с изключително красив глас, затова от малък го наричали Ангелогласният. Йоан Кукузел се приема за родоначалник на българските композитори.
Преди 50 години у нас е създаден документален филм за живота на Св. Йоан Кукузел – първата българска кинотворба, в която звучи църковна музика, според Таня Доганова-Христова, единственият жив член на творческия екип. Както е практиката тогава, филмът преминава през художествен съвет. Приет е, но не стига до публиката – спрян е от представители на управляващите, които отговарят за „идейната чистота” в социалистическа България. Още докато работи върху филма, г-жа Христова получава разрешение да включи само няколко минути музика, създадена от Кукузел. Обяснението – недопустимо е църковни произведения да звучат извън храмовете, това се приема за „религиозна пропаганда”. Но г-жа Христова, която е известен хоров диригент, организира записи на поне десет прекрасни песнопения, които звучат през цялото време в лентата. По тази причина „Ангелогласният” е забранен в България. Почти веднага филмът е продаден в около 40 страни по света, а по-късно е показан в почти всички наши културни центрове в чужбина. Закъснялата премиера на документалния филм е на 2 декември от 18 ч. в Сити Марк Арт Център. Една закъсняла, но истинска среща – така Таня Христова (снимката вдясно) определя предстоящото събитие. То ще бъде ознаменувано и с концерт от творби на Йоан Кукузел, в който ще вземат участие Университетски състав за старинна музика към СУ „Св. Климент Охридски” с диригент Красимира Цоцоманова и хор „Децата на Орфей“ с диригент Венеция Караманова.
Таня Доганова-Христова е създател и дългогодишен художествен ръководител на камерен ансамбъл „Йоан Кукузел” – мъжки вокален състав, който десетилетия популяризираше музиката на първия български композитор по света.
Йоан Кукузел създава ранния композиционен стил в музикалното изкуство – казва тя. - Два века по-късно в творчеството на Моцарт се появява тази бравурност, този виртуозитет, който присъства във вокалните произведения на Кукузел. Затова те и до днес са „бич за певците”, изключително трудни са за изпълнение. Особено някои от песнопенията. Да не забравяме и друг много важен принос на Кукузел – именно той реформира византийското невмено нотно писмо. Бил е невероятна личност, музиката му е много красива. Ние трябва да се гордеем с това, че Кукузел има български произход.Убедена съм, че филмът, макар и вече на половин век, ще предизвика голям интерес.
Снимки: личен архив
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..