Роман за дехуманизацията на света
-
Чуйте Тони Николов
Роден е в Ръшбоени (днешна Молдова) в семейство с традиция да излъчва свещеници. Завършва висшето си образование по философия и теология в Букурещ и Хайделберг. Става дипломат, а след 1948 г. се установява във Франция. На следващата година излиза в Париж романът му „Двадесет и петият час“, след което претърпява няколко издания. Това, по мнението на критиката и на читателите, е една от големите антиутопии на 20-и в., смесица на документален роман и роман на идеите, роман-разобличение на нацизма и комунизма. В предговора си към преведения от него роман Тони Николов нарича „Двадесет и петият час“ роман-свидетелство и роман-предупреждение, „отправено преди края, в предверието на последния час“. Константин Вирджил Георгиу отправя с тази книга предупреждение не само към съвременниците си, но и към нас, прекрачилите в следващия век, който не обещава да е много по-различен от предишния. „Един час преди сетния час. Часът, в който е твърде късно да бъдеш спасен, твърде късно, за да умреш, твърде късно, за да живееш. Твърде късно за всичко. Часът на европейската цивилизация“, пише Георгиу.
Романът „Двадесет и петият час“ е наречен от Мирча Елиаде „творба, която изразява терора на съвременната история, означаващ за голяма част от хората на планетата било смърт, било превръщане в машина – деперсонализация или дехуманизация“. Преведен е на над 30 езика, а през 1966 г. е екранизиран от режисьора Анри Верньой, като във филма участват Антъни Куин, Вирна Лизи и Серж Реджани. Превежда се на български за първи път.
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
В търсене на доброто
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел: Фотографията трябва да докосне сърцето на зрителя
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
Българската Уикипедия на 15 години
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Архитектурният модернизъм
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Тренировка по импровизация
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
За музиката „Както преди“ с Любо Киров
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Невъзможен дебют
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...
Ясно
Разкъсана облачност
