Обикновено участниците постъпват на 4-5-годишна възраст и остават до завършване на средното си образование (19 г.). Ръководител на танцовия състав е хореографът Петър Петров, диригент на оркестъра е доц. Митко Димитров, на хора – Галя Иванова. Репертоарът на ансамбъла включва образци от различни музикално-фолклорни области на страната ни. Разбира се, акцентът е върху издирване и съхраняване на местния фолклор.
Галя Иванова ръководи народния хор вече 22 години. Завършила е АМТИИ – Пловдив.
Имах щастието веднага след дипломирането си да постъпя в ансамбъла и да работя това, което най-много обичам – казва тя. – Много деца са минали през нашия ансамбъл. Тези, които искат да продължат, остават известно време и след като завършат средното училище. Всяка от формациите има школа за обучение, начална група и представителен състав. Провеждат се и индивидуални уроци по тамбура, гайда, гъдулка, кавал. Преподавателите са професионални музиканти. В хора пеят около 60 деца.
Имаме много концертни изяви в чужбина, всяка година правим по две турнета извън България. Изнасяме много концерти в страната. През 2016 г. хорът и оркестърът спечелиха голямата награда в Националния фолклорен конкурс за народни изпълнители в Русе, както и други отличия за целия ансамбъл и за отделни солисти. Всяка година участваме поне в два международни форума в чужбина, пътували сме до различни страни – Банкок, Тайланд, остров Сардиния, Венеция и други места в Италия. Обиколили сме почти цяла Европа – Германия, Франция, Сърбия…
С годините става все по-трудно да набираме певци и инструменталисти, но интересът към българските танци си остава – продължава Галя Иванова. – Нашата цел винаги е била да запалим в детските сърца огънчето на любовта към нашите традиции, което всеки българин носи в себе си. За съжаление, много радиостанции и телевизии пускат т.нар. попфолк, което донякъде „замърсява пространството“. Когато децата дойдат при нас, когато усетят вибрациите на истинската народна музика, особено когато стъпят на сцената, те вече са мотивирани и се работи по-леко. В началото обръщаме голямо внимание на родителите, защото те трябва да отделят от времето си, за да водят малчуганите на репетиции, после – на концерти. Но когато видят, че заниманията с народна музика са храна за духа на децата им, че при нас те се освобождават от ежедневните си натоварвания и се отдават само на музиката и танца, че така им осигуряват истинска почивка от ежедневието… Тогава за нас остава само да ги учим и да вървим напред.
Много са възпитаниците на „Българче“, които запазват цял живот своята връзка с традиционното ни изкуство. Сред тях са народните певици Величка Чаушева и Биляна Соколова, Яница Брънзелова, която от няколко месеца е диригент на Смесения хор при Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов” във Велико Търново, както и много, много други.
Снимки: bulgarche.com
В навечерието на 24 май, наричан най-българския празник, обръщаме поглед към традиционните ни песни, посветени на книгите и учителите. Те са съхранили доказателства за пословичната любов на българина към знанието и духовността, за уважението към образованите хора. Денят на Св.св. Кирил и Методий се отбелязва като църковен празник още през..
Символиката на яйцето се е променяла през вековете. Най-старите щраусови яйца, украсени с резба, открити в Африка, са на възраст около 60 хиляди години и са служили за подарък. Златните и сребърните яйца присъстват в погребалните обичаи на шумери и египтяни. Езическите вярвания на различните народи гласят, че яйцето е символ на Вселената,..
Един от най-великите светители и чудотворци на IV век, Свети Спиридон, бил прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот , както е записано в житието му. Днес православната църква почита неговата памет. В българските традиционни вярвания Св. Спиридон се приема за покровител на конете и едрия домашен добитък, но преди всичко той е патрон на..
Според броя на своите жители Драгиново се нарежда на четвърто място сред селата в България. Разположено е в Западните Родопи, в близост до Велинград. В миналото е известно под името Корова (от тур.Kuru – ova – Сухо поле), а от 1971 г. е преименувано на Драгиново, в чест на поп Методий Драгинов – православен духовник, автор на летописи за..
Янка Рупкина, една от емблемите на българската народна музика, тази година отбелязва две сериозни годишнини – шест десетилетия на сцената и осем от рождението си. Легендарната ни певица е родена в Странджанския край. Нейните земляци от с. Богданово, Бургаско, се гордеят с гласовитата Янка и дори са нарекли клуб на нейно име. По цял свят е..
От незапомнени времена шевиците, които украсявали българските носии имали своето специално предназначение. Освен красив орнамент, разкриващ информация за социален статус и принадлежност към даден регион, в шевиците са кодирани и скрити послания. Неслучайно те изпълнявали ролята на ограждащ елемент около откритите части на тялото. Важен елемент..
Преди няколко месеца излезе от печат сборникът „Българщици“, събрал 672 непубликувани народни песни от архива на Коста Колев. Известният акордеонист, композитор и диригент напусна този свят през 2010-а на 89-годишна възраст. Остави хиляди обработки на фолклорни образци, авторски творби в народен стил, музика към танцови постановки… Десетилетия..