Съпроводен с важни ритуали и голямо веселие, Бабинден е един от най-колоритните народни обичаи. По нов стил за празника е отреден 8 януари. Така се затваря цикълът Йордановден-Ивановден-Бабинден – все празници, свързани с водата и обредното къпане.
Според стария календар Йордановден бил на 19-и, а Бабинден – на 21 януари. Това е „женски празник“ и единственият ден, на който можели да си правят доста „солени“ шеги с мъжете. Ако в ежедневието било немислимо жена да каже и дума срещу мъжката воля, на Бабинден оставали безнаказани всякакви закачки и дори по-груби действия. Но това се случвало чак в края на празненството, когато са извършени ритуалите за здраве на новородените и на жените в детеродна възраст.
Къпане на децата, гощавка и влечугане (къпане на бабата) – най-общо казано, така протича празникът. Първият обред се извършва от бабата. Още от предишния ден тя си е приготвила масло, мед, китка здравец, просо, червена, а на някои места и бяла вълна. Много рано сутринта тя посещавала всяка къща, в която е бабувала (помагала е при раждането на дете). Окъпвала пеленачетата, на по-големите деца измивала очите, а момите и булките поръсвала с китката против уроки и за да раждат леко. Намазвала децата с масло и мед, изричайки благословии за здраве и дълголетие. Това е своеобразно повторение на действията, които бабата е извършвала при раждането на всяко от децата. Помазвала и жените в къщата, „за да са сладки на мъжете си“. Непосредствено след това невестите с деца до тригодишна възраст отивали в дома на бабата. Тази част от обичая се е запазила най-дълго, на места се спазва и до днес. Всяка жена носи сапун, кърпа, китка и пари. Поливат ритуално на бабата да измие ръцете си, обикновено под плодно дърво.
Следва богата трапеза в дома на бабата, където са поканени само жените. Единствените представители на мъжкия пол са гайдарят и гъдуларят, които имат задача да веселят жените. По време на гощавката се пеят весели песни, често с неприлично съдържание. Бабата кади с керемида жените под полите, за да раждат повече и здрави деца. През цялото време тя носи около врата си наниз червени люти чушки – символ на мъжкото оплодително начало.
По-късно започва обща веселба, защото към тържеството се присъединяват и мъжете. Жените започват да си правят шеги с тях, свалят им калпаците, развързват поясите и смъкват гащите им. За да се спасят, мъжете дават пари на бабата.
Празникът завършва с ритуално къпане на бабата. Един от мъжете казва: Тя е къпала всичките ни деца – сега да я окъпем и нея. Останалите отговарят: Трябва! Сега пък жените се опитват „да откупят“ бабата от мъжете. Веселбата вече се е преместила на двора, звучи музика, играят се хорà. Бабата закичва главата си с китки и излиза. Щом се покаже, засвирват ръченица, двама мъже и две жени заиграват, а другите поемат бабата на ръце и я носят до каруца, украсена с пъстри тъкани.
Цялото село я придружава до близката река или чешма, където се извършва къпането. Понякога просто я извеждат на полето и я поливат с вода. След това я придружават до дома ѝ и я отново на ръце я внасят вътре. Музикантите свирят през цялото време, мъже и жени танцуват и се веселят. Ритуалът е изпълнен, а с влечугането завършва и Бабинден.
Снимки: БГНЕС и архив
В навечерието на 24 май, наричан най-българския празник, обръщаме поглед към традиционните ни песни, посветени на книгите и учителите. Те са съхранили доказателства за пословичната любов на българина към знанието и духовността, за уважението към образованите хора. Денят на Св.св. Кирил и Методий се отбелязва като църковен празник още през..
Символиката на яйцето се е променяла през вековете. Най-старите щраусови яйца, украсени с резба, открити в Африка, са на възраст около 60 хиляди години и са служили за подарък. Златните и сребърните яйца присъстват в погребалните обичаи на шумери и египтяни. Езическите вярвания на различните народи гласят, че яйцето е символ на Вселената,..
Един от най-великите светители и чудотворци на IV век, Свети Спиридон, бил прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот , както е записано в житието му. Днес православната църква почита неговата памет. В българските традиционни вярвания Св. Спиридон се приема за покровител на конете и едрия домашен добитък, но преди всичко той е патрон на..
Според броя на своите жители Драгиново се нарежда на четвърто място сред селата в България. Разположено е в Западните Родопи, в близост до Велинград. В миналото е известно под името Корова (от тур.Kuru – ova – Сухо поле), а от 1971 г. е преименувано на Драгиново, в чест на поп Методий Драгинов – православен духовник, автор на летописи за..
Янка Рупкина, една от емблемите на българската народна музика, тази година отбелязва две сериозни годишнини – шест десетилетия на сцената и осем от рождението си. Легендарната ни певица е родена в Странджанския край. Нейните земляци от с. Богданово, Бургаско, се гордеят с гласовитата Янка и дори са нарекли клуб на нейно име. По цял свят е..
От незапомнени времена шевиците, които украсявали българските носии имали своето специално предназначение. Освен красив орнамент, разкриващ информация за социален статус и принадлежност към даден регион, в шевиците са кодирани и скрити послания. Неслучайно те изпълнявали ролята на ограждащ елемент около откритите части на тялото. Важен елемент..
Преди няколко месеца излезе от печат сборникът „Българщици“, събрал 672 непубликувани народни песни от архива на Коста Колев. Известният акордеонист, композитор и диригент напусна този свят през 2010-а на 89-годишна възраст. Остави хиляди обработки на фолклорни образци, авторски творби в народен стил, музика към танцови постановки… Десетилетия..