„Змейовете съществуват, въпросът е дали са в обективната или в субективната реалност“

На 31 януари, в Големия салон на БАН, съставителите на сборника „Змей, змеица, ламя и хала“ ще представят новото издание. В повече от 400 страници са събрани текстове на песни и приказки, предания и легенди, гатанки и поговорки, описани са ритуали и  магически практики, съвременни анекдоти и истории, записани през последните десетилетия. Ще участват „Бистришките баби и техните внучки“, а актрисата Татяна Лолова ще прочете някои от текстовете. Доц д-р Вихра Баева, отговорен редактор на сборника, разказва:

Книгата е резултат на проект, разработен от екип на Института по етнография и фолклористика с Етнографски музей към БАН. Работихме три години, общо 13 колеги. Издирихме текстове, публикувани или съхранени в архивите на института, които са наистина много богати и интересни, използвахме и лични архиви. Опитахме се да осъвременим езика с лека и внимателна редакция, с кратки коментари, които да помогнат съвременния читател да навлезе в света на фолклора.

Тази тема присъства още зараждането на българската наука. Змеят привлича вниманието на първите, записали легенди и текстове на народни песни – Цани Гинчев, Петко Р. Славейков, Георги Сава Раковски. Този ярък, колоритен и много интригуващ образ е широко застъпен във всички жанрове на българския фолклор. Има безброй предания, свързани с местности, пещери, скали, дървета или водоизточници, обитавани от змейове. В днешно време змеят се появява във вицовата култура,  особено в интернет вицовете, които са активен фолклорен жанр.

Змеят, ламята, халата можем да наречем роднини, защото всички са змиевидни чудовища. Змията все пак е реално съществуващ животински вид, макар и с много богата символика и почит към нея, регистрирана още в началото на човешката история. Докато змеят, змеицата и халата са в сферата на фантастичното, поне от наша гледна точка. Иначе много хора твърдят, че са ги виждали и са имали преки контакти с тях. Змеят е основният образ, има много функции – свързва се с подземния свят, но може да се свързва и с небесата, защото лети, благодарение на крилата си, бълва огън и се вижда като светещо кълбо в небето. От друга страна е свързан с водата и може да обитава кладенци, извори и реки, а също – високите дървета, затова е известен и като „змей горянин“. Образ, който присъства навсякъде и обема целия свят на нашите предци. Това ме кара да мисля, че наследява някакво древно божество, което не е запазено в първоначалния си вид поради християнизацията, но макар и в „скришна форма” продължава да съществува и до най-ново време.

Вероятно сте обърнали внимание, че в православните църкви, в основата на кръста, поставен в средата на олтарната преграда, два змея, разположени симетрично сякаш пазят светинята. Как се осмисля този образ в християнството обяснява отново доц. Баева. 

В християнството змеят по-скоро е демонизиран, свързва се със сатаната и борбата на някои светци срещу него, особено Свети Георги, който най-силно олицетворява борбата на доброто срещу силите на злото. Затова светците винаги побеждават драконите със силата на своята вяра и така утвърждават християнството. Тук виждам фолклорната трактовка на змея да пази, да охранява своето срещу чуждото. Изображения на змей се срещат и от външната страна на църквите, над вратата – отново една граница, която трябва да бъде пазена.

В сборника са събрани и текстове, посветени най-близката роднина на змея – змеицата, негова сестра или съпруга. Любовта ѝ също е много опасна, както и любовта на змея. Залюбените от тях младежи или девойки отслабват, започват да боледуват, понякога майките им успяват да ги прогонят с помощта на разделни билки. Ламята е свързана най-вече с лакомията и ненаситния глад – поглъща всичко, което ѝ попадне. Опасна е за реколтата, защото може да я открадне и да я пренесе на друго място.Халата е свързана повече с атмосферните влияния, с бурите и градушките, унищожителни за реколтата. Ламята и халата са основно от женски род и са противници на змея като стопанин и пазител. Гръмотевичните бури се осмислят като драматични битки между змея и ламята или халата. За тези тайнствени и мистични образи са записани и забавни случки.

Това е много характерно за фолклора – да съчетава сериозното и страшното героичното със смешното. Има приказки за кекави момци, които с късмет и остър ум побеждават чудовищата. Една история, записана през 80-те години на ХХ век разказва се за змей, който се разболял и паднал на земята, а от БАН веднага взели тялото му за изследване. Не знаем какви са резултатите от това изследване. Това го казвам на шега, разбира се, но въображението на българина наистина е невероятно и е удоволствие за нас да работим с тези текстове. Наистина съм записвала разкази в село Пирин на хора, които си спомнят последната жена, залюбена от змей – Николина, живяла до 60-те години на м.в. Тези хора си я спомнят съвсем ясно, заедно със следите от змейовата любов върху нея. Имаме разказ от 2014 г. на човек, който е виждал  огнен змей, дълъг около 5-6 метра. Твърди, че го е видял с очите си и е било именно змей. Определено змейовете съществуват, въпросът е дали са в обективната или в субективната реалност, която всеки от нас носи със себе си и дали има разлика между двете.