Според китайската астрология на 28 януари 2017-а започна годината на Огнения петел и чак до 15 февруари 2018 г. светът ще бъде под знака на червената птица. В традиционните представи на българина петелът се свързва с образа на слънцето, тъй като не само възвестява изгрева, но и частите на денонощието се асоциират с естествения биологичен ритъм на петела. „По петляно време“ или „по първи петли“ наричат часовете непоследствено преди началото на деня. Преходът от залез слънце до първи петли е страховит период – появяват се караконджоли, вампири, таласъми и други митологични персонажи. С пропяването на петела те губят силата си. В някои заклинателни формули при баене болестта се отпраща „в пусти гори, дето петел не пее“ – т.е. петелът присъства в усвоеното от човешката дейност пространство, защитено от вредоносни сили. Поведението на петела е и един от ориентирите в народните предсказания и метеорология. Ако пее на прага – ще дойде гост. Тогава стопанката казва: „Пей, петлю, пей! Ако е добър гост, пей ми пак!“ И ако петелът пропее отново, значи гостът наистина ще е добър. Ако петлите пеят вечер – времето ще се развали. През лятото ще има дъжд, а през зимата – сняг.
Петелът символизира преди всичко мъжкото начало и оплодителна способност, но и женското възпроизвеждащо начало. Обичаят да се принася в жертва петел на Петльовден учените тълкуват като продуциране на плодородие и специално на мъжката плодовитост. Но сватбеният петел, например, е многозначен символ. Към мъжкото начало го приобщава червеният цвят. Украсяването му като кон от „женската страна“ (приятелките на булката), добавя и женска семантика. В този смисъл е и т.нар. „гребенско” забраждане на жени в детеродна възраст. Често се среща и орнаментът „петлета“ в традиционните шевици – ще го открием върху женските ризи. Вярва се, че перата от опашката на петел пазят от уроки, от лоша среща, магии и лоши духове. Затова те били сред любимите момински украшения.
Петльовден, Петеловден, Петеларовден, Ефтим, Ихтима е празник, разпространен преди всичко в източнобългарската етническа територия. Изследователите приемат, че има древнославянски произход. Отбелязва се на 2 февруари по стар стил (по нов стил е на 20 януари). На 2 февруари е църковният празник Сретение Господне, почита се и паметта на Свети Евтимий Търновски. Жертвоприношението на петел се осмисля като ритуал за здраве и плодовитост на момчетата. След извършването му се приготвя курбан от петела. Има различни варианти на обредното ястие – с ориз, булгур и т.н., но петелът трябва да е сварен. От курбана раздават на близки и съседи, заедно с парчета хляб, кравайчета или тиганици. В някои селища се прави трапеза в дома на бабата, помагала при раждането. Тук всички жени, както и бабата, са в булчинско облекло или части от него, закичват се с „колуни“ – пера от опашката на петела. Както и на Бабинден, жените окичват бабата с нанизи от червени чушки, цветя и пр.
Съществува традицията на Петльовден да се приготвя и зелник. В някои отделни селища обредната птица е ярка (млада кокошка) – т.е. празникът застъпва женското начало, а действието е насочено към момиченцата. Най-устойчивата част от празника са веселите песни, хора и богата трапеза, с която жители и гости на някои села почитат деня, посветен на момчетата и бъдещата им способност на свой ред да създадат здраво и силно поколение.
В навечерието на 24 май, наричан най-българския празник, обръщаме поглед към традиционните ни песни, посветени на книгите и учителите. Те са съхранили доказателства за пословичната любов на българина към знанието и духовността, за уважението към образованите хора. Денят на Св.св. Кирил и Методий се отбелязва като църковен празник още през..
Символиката на яйцето се е променяла през вековете. Най-старите щраусови яйца, украсени с резба, открити в Африка, са на възраст около 60 хиляди години и са служили за подарък. Златните и сребърните яйца присъстват в погребалните обичаи на шумери и египтяни. Езическите вярвания на различните народи гласят, че яйцето е символ на Вселената,..
Един от най-великите светители и чудотворци на IV век, Свети Спиридон, бил прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот , както е записано в житието му. Днес православната църква почита неговата памет. В българските традиционни вярвания Св. Спиридон се приема за покровител на конете и едрия домашен добитък, но преди всичко той е патрон на..
Според броя на своите жители Драгиново се нарежда на четвърто място сред селата в България. Разположено е в Западните Родопи, в близост до Велинград. В миналото е известно под името Корова (от тур.Kuru – ova – Сухо поле), а от 1971 г. е преименувано на Драгиново, в чест на поп Методий Драгинов – православен духовник, автор на летописи за..
Янка Рупкина, една от емблемите на българската народна музика, тази година отбелязва две сериозни годишнини – шест десетилетия на сцената и осем от рождението си. Легендарната ни певица е родена в Странджанския край. Нейните земляци от с. Богданово, Бургаско, се гордеят с гласовитата Янка и дори са нарекли клуб на нейно име. По цял свят е..
От незапомнени времена шевиците, които украсявали българските носии имали своето специално предназначение. Освен красив орнамент, разкриващ информация за социален статус и принадлежност към даден регион, в шевиците са кодирани и скрити послания. Неслучайно те изпълнявали ролята на ограждащ елемент около откритите части на тялото. Важен елемент..
Преди няколко месеца излезе от печат сборникът „Българщици“, събрал 672 непубликувани народни песни от архива на Коста Колев. Известният акордеонист, композитор и диригент напусна този свят през 2010-а на 89-годишна възраст. Остави хиляди обработки на фолклорни образци, авторски творби в народен стил, музика към танцови постановки… Десетилетия..