В София, в една от столичните галерии – „Стубел“, бе открита изложба на трима съвременни автори – Иво Бистрички, Александър Вълчев и Слав Недев. Те се събират, за да покажат някои от последните си произведения. Това е и повод да се срещнем с един от тях – Слав Недев, който ще разкаже повече подробности за срещата между тях и общата гледна точка за изкуството.
На 6 февруари открихме изложба с името „Бистрички, Вълчев, Недев“. Избрахме това заглавие, тъй като съзнателно не сме си поставяли някаква обща тема или концепция, която да бъде водеща. Искахме тематично изложбата да е отворена и взаимодействието между нас да се случи не буквално или илюстративно, а пластично. Вярвам, че и на духовно ниво има взаимовръзка между нас и творбите ни, независимо, че външно те са различни. Много е важно хората, с които работи човек, да имат добра комуникация, за да споделят свободно творческите си идеи. Със Сашо и Иво сме правили съвместни проекти и преди. Създали сме традиция в тази посока. Харесва ни да работим заедно, открихме някои общи неща и смятаме и в бъдеще да правим общи проекти. Предстои ни такъв в края на март, в Плевен. Там към нас ще се присъедини и скулпторът Симеон Симеонов. Много бихме искали кръгът от хора, които харесват новото, иновативно творчество, да се разшири, тъй като вярваме че визуалната култура и изобразителното изкуство могат значително да обогатят живота на човек, и на обществото като цяло. Сега, при откриването на изложбата, творбите ни бяха много добре приети от публиката. За нас е много важно това, което се получи в галерия „Стубел”.
И тримата обичат да експериментират, да изследват, провокирани от съвременния свят и човека в него. Това е и свързващото звено между тях. В картините им зрителят може да види своеобразен разрез на формата, върху която работят. Независимо дали това е обект, урбанистичен пейзаж или тяло, те я разгъват, чертаят, дълбаят и запълват. Ползват я като шаблон и като текст, като фон и анатомия, променят гледната точка, провокирайки напрежение и интерес.
Ето какво мислят авторите за своите произведения:
Откривам красотата в семплите неща, тези, които другите пренебрегват,– казва Александър Вълчев. – Комбинирам ги, подреждам ги и ги доизмислям. Получавам абстрактни композиции, в които изходният материал е загубил първоначалното си практично предназначение и е придобил нова естетическа функция.
Иво Бистрички обяснява, какво представлява серията „Метафизика на тялото” – Малки органи с неясна функция, елементи и механизми за свръзка, големи сърца. Думи, текстове, препинателни знаци и части от новини, черти и полуокръжности. Останали спомени, носталгия, черни дупки, парчета щастие и малко любов.
Серията „Пост-урбанистични визии” изпреварва времето на днешното високо урбанизирано индустриално общество и представя една действителност, в която по някаква причина хората са изчезнали и само останките от тяхната дейност (предимно архитектура) и подобни на сенки силуети, напомнят за оживения градски живот. Природата постепенно отвоюва пространство, което й е било отнето и животът, противопоставен на бетона и стъклото, започва отново, – завършва Слав Недев.
Изложбата ще продължи до 25 февруари 2017 г.
Снимки: Ани Петрова и Антонио Георгиев-Хаджихристов
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..