Сирница – време за прошка, време за празник…

БНР Новини

Сирни Заговезни е време да поискаме прошка от близките си и да се съберем около трапезата, отрупана с всичко, което може да се приготви с яйца, масло и мляко. Сирница е винаги седем седмици преди Великден, а от следващия ден започва дългият Великденски пост. Днес много хора избират да следват постите (което означава лишаване от месни и млечни продукти, както и от яйца), избират да пазят мислите, думите и постъпките си далеч от всякакви изкушения. Но дори и тези, които не спазват нито физическата, нито духовната страна на поста, почитат празника, или поне имат близки, които ще ги поканят да го споделят.

Цялата седмица преди Сирница се нарича Сирна неделя. Тя преминава във веселби, през нея се яде всичко, без месо и риба, което ще бъде забранено по време на постите. Някога момите и момците, достигнали възраст за женене, се люлеели на люлки и играели хорà, защото те също са забранени чак до Великден, както и сватбите. Сирница винаги се пада в неделя, а денят минава в посещения, на които хората взаимно си опрощават сторените грешки. Младите ходят в дома на родителите си, на кумовете, на по-възрастни роднини. Ако съпругът е занаятчия, той непременно иска прошка от майстора, при когото е учил занаята си или при когото все още работи. Смята се, че преди празничната вечеря, всеки трябва да е поискал и дал прошка на близки и роднини. Иначе не може да започне поста. Това е своеобразно изчистване от духовните прегрешения преди да започне физическото, своеобразно умиране преди новото начало. Задължение на жените е да омесят бели хлябове, да наточат руйно вино и да съберат семейството.

Наред с традиционните баници, млинове и всякакви блюда със сирене, мляко, масло, яйца, на масата трябва да присъстват варени яйца и бяла халва. Т. нар. хамкане се извършва на някои места с варено яйце, на други - с бяла халва. Завързани с мартеница или червен конец на греда, те висят от тавана, а най-възрастната жена в семейството залюлява конеца в кръг. Децата в семейството се опитват да хванат яйцето (или халвата), но само с уста, без да използват ръце. Счита се, че който успее пръв да „хамне”, ще е здрав, щастлив и късметлия през цялата година.


В седмицата, предшестваща Сирни заговезни, в някои селища в Южна България тръгват кукерски шествия. Маскираните мъже обикалят домовете, разиграват комични сценки и благославят за здраве и плодородие.


Широко разпространен е обичаят да се палят огньове в нощта на Сирница, около тях да се игаят хора, а момците да ги прескачат за здраве. След пречистващите „водни” празници - Йордановден, Ивановден и Бабинден, следват тези, на които се палят огнени клади - Сирница, Баба Марта, Младенци... та чак до Благовещение. Вярва се, че земният огън ще подсили небесния - слънцето, най-древния култ. Огнени са и стрелите, които младите неженени мъже изпращат в дворовете на своите избраници в нощната тъмнина.

Стрелите имат специална форма, подготвени са доста преди празника, а стрелците тренират още от Атанасовден. Преди да бъдат изстреляни, върховете на стрелите се запалват. Момците ги изпращат към дома на любимата си с помощта на специални прътове. Огнените послания прекосяват тъмнината и всички виждат къде завършва пътят им. На сутринта момите за женене, заедно със своите родители, броят стрелите в двора. Девойката, получила най-много от тези любовни признания, се смятала за най-честита, но никой не иска да бъде на мястото на онази мома, в чийто двор няма нито една стрела.


Текстовете на песните, които разказват за хвърлянето на стрели, често са върху един и същи сюжет - момъкът хвърля стрелата и казва на любимата си да подготви „тънки дарове”, защото ще ѝ изпрати сватове. Още не изрекъл тези думи, сватовете изпълват двора на момичето, връзват конете си под жълтите дюли или под червен трендафил. За всеки сват има по един дар, за „стария сват” (роднина на младоженеца или много уважаван човек от общността) - даровете са два. И люлките, и огнените стрели са част от предженитбените ритуали, а сватбите ще бъдат разрешени отново след Великден. Огънят има място и в други ритуали на Сирница, наречени според региона „паликош”, „ойдалалия” и т.н. Обикновено на хълмовете около селището се палят огньове - заради вярването, че докъдето стига огънят, дотам ще стигне и плодородието.

Снимки: БГНЕС



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

„Прочул се Найден граматик” – народни песни, посветени на книгите и учителите

В навечерието на 24 май, наричан най-българския празник, обръщаме поглед към традиционните ни песни, посветени на книгите и учителите. Те са съхранили доказателства за пословичната любов на българина към знанието и духовността, за уважението към образованите хора. Денят на Св.св. Кирил и Методий се отбелязва като църковен празник още през..

обновено на 23.05.20 в 19:12

Старинните технологии на "писаните" яйца са живи и днес

Символиката на яйцето се е променяла през вековете. Най-старите щраусови яйца, украсени с резба, открити в Африка, са на възраст около 60 хиляди години и са служили за подарък. Златните и сребърните яйца присъстват в погребалните обичаи на шумери и египтяни. Езическите вярвания на различните народи гласят, че яйцето е символ на Вселената,..

обновено на 16.04.20 в 18:46

Мирослава Таскова: „Децата с интерес усвояват различни умения, свързани с българската история“

Един от най-великите светители и чудотворци на IV век, Свети Спиридон, бил прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот , както е записано в житието му. Днес православната църква почита неговата памет. В българските традиционни вярвания Св. Спиридон се приема за покровител на конете и едрия домашен добитък, но преди всичко той е патрон на..

публикувано на 12.12.18 в 12:23

Драгиновци обичат, пазят и славят старите местни традиции

Според броя на своите жители Драгиново се нарежда на четвърто място сред селата в България. Разположено е в Западните Родопи, в близост до Велинград. В миналото е известно под името Корова (от тур.Kuru – ova – Сухо поле), а от 1971 г. е преименувано на Драгиново, в чест на поп Методий Драгинов – православен духовник, автор на летописи за..

публикувано на 12.10.18 в 11:18

Янка Рупкина: „Щастлива съм, че с гласа си спечелих обичта на хората у нас и по света“

Янка Рупкина, една от емблемите на българската народна музика, тази година отбелязва две сериозни годишнини – шест десетилетия на сцената и осем от рождението си. Легендарната ни певица е родена в Странджанския край. Нейните земляци от с. Богданово, Бургаско, се гордеят с гласовитата Янка и дори са нарекли клуб на нейно име. По цял свят е..

публикувано на 24.09.18 в 08:35

Фестивалът на шевицата в Белослав възражда магията на българското везмо

От незапомнени времена шевиците, които украсявали българските носии имали своето специално предназначение. Освен красив орнамент, разкриващ информация за социален статус и принадлежност към даден регион, в шевиците са кодирани и скрити послания. Неслучайно те изпълнявали ролята на ограждащ елемент около откритите части на тялото. Важен елемент..

публикувано на 08.09.18 в 08:15

„Българщици“ – уникална среща с неизвестни старинни песни

Преди няколко месеца излезе от печат сборникът „Българщици“, събрал 672 непубликувани народни песни от архива на Коста Колев. Известният акордеонист, композитор и диригент напусна този свят през 2010-а на 89-годишна възраст. Остави хиляди обработки на фолклорни образци, авторски творби в народен стил, музика към танцови постановки… Десетилетия..

публикувано на 15.08.18 в 09:50