„Отдаденост“ – изложба, посветена на Пенка Касабова

4
Пенка Касабова и Борис Христов

Благородна, интелигентна, образована и невероятно пламенна личност, Пенка Касабова остава в историята като „педагог на педагозите“, но и като жената, която има специално място в сърцето на световноизвестния бас Борис Христов. Тя си отива от този свят през 2000 г., оставяйки „кошер“ от последователи и огромна следа в историята на педагогическото образование у нас. Родена е в Стара Загора през 1901 г., в семейството на български учител. Като дете мечтае да стане астроном, но завършва педагогика в National College of Education, Chicago Kindergarten College. В края на живота си казва, че не съжалява за своя професионален избор да се отдаде на децата. „Отдаденост“ е и заглавието на експозицията, която беше открита преди дни в къщата-музей „Борис Христов“ и може да бъде видяна всеки делничен ден до 22 март. Автор на изложбата е Елена Драгостинова – директор на музея. Тя е подбрала архивните снимки, както и текстовете към тях, взети от книги на Пенка Касабова, изграждайки увлекателен документален разказ за живота на тази необикновена жена.

Пенка Касабова е известна преди всичко като голямата любов на Борис Христов – разказва г-жа Драгостинова. Те са се запознали през 1937 г., а на 1 март 1938 г. са си разменили мартеници и тогава е било тяхното първо откровение, първото им обяснение в любов. Точно затова избрахме да открием изложбата на тази дата. До 92-годишна възраст Пенка документира всички триумфи, всички драматични моменти в световната кариера на Борис Христов, макар и от дистанция. Събирала е различни отзиви, изрезки от чуждестранни вестници. Така е сътворила дневника си, който оставя на известната поетеса Леда Милева (дъщеря на нейния брат Гео Милев). Молбата ѝ е той да бъде публикуван след като и последният човек, който би могъл да бъде засегнат, си отиде от този свят. Спазвайки тази етика, Леда Милева го издаде през 2012 г. под заглавие „Любов и талант“. За съжаление, скоро след това г-жа Милева почина. Продължавайки делото, нейната снаха Виолета Цонева събра всичко, останало от Пенка Касабова. Част от архива подари на Музея на образованието в Габрово, друга - на къщата-музей „Борис Христов“. Реших, че е време да споделим тези спомени и направих проект, който получи субсидия от Министерството на културата. Дейността на Пенка Касабова като „педагог на педагозите“ е цяла вселена и ние ще продължим да обогатяваме експозицията.


На 18-годишна възраст, по настояване на своя баща, Пенка завършва курс за детски учителки при Елисавета Кларк, дъщеря на първия американски мисионер в България, създателка на Американска детска градина у нас и школа за педагози към нея.

СнимкаПенка Касабова идва в София и започва своето обучение, а по-късно тя самата преподава на бъдещи педагози. „Ръката, която люлее люлката, управлява света“ – тази мисъл, често изричана от мис Кларк, вдъхновява младата жена и тя неуморно работи за укрепване на връзката дете-родител-учител-общност-държава. След като завършва университета в САЩ, се завръща в родината и започва да основава детски градини в цяла България. Прави и летни детски градини в селата. Има една снимка на деца, качени на платформата на камион. Платформата е украсена със следния надпис: „Детската градина е градина от деца“. Пенка е била убедена, че детската градина не бива да замества училището, а децата трябва да бъдат възпитавани чрез внушения за ценностите и етиката във взаимоотношенията, чрез музика и игри и по този начин да се осъществи плавен преход към училищното обучение.  През цялото време тя се стреми да открива дарбите на своите възпитаници, да ги насочва към подходящи професии.

Прави това и с един млад юрист
Борис Христов. Успява да го въведе в своя интелектуален кръг, насърчава го да зареже правото и да замине да учи в Италия, съзнавайки, че така се обрича на самота. Има една снимка от Петковден, когато тя празнувала имен ден. Борис Христов точно ѝ е подарил прекрасен пръстен и преди да ги снимат ѝ прошепнал да държи ръката си така, че всички да видят пръстена. Има и още много такива вълнуващи моменти, съхранени в снимките. Нарекох изложбата „Отдаденост“, защото тя наистина е била отдадена изцяло на любовта си към Борко, както го е наричала и на педагогическата си дейност. Почина месеци преди да навърши 100 години. Последният надпис в изложбата е цитат от нейна книга :„Мечтаех да стана астроном, но открих звездите тук, на земята децата, тези чисти душици. Разбрах, че съм родена да върша това да възпитавам деца и бъдещи личности.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Художникът Валери Ценов: Една картина трябва да бъде започната с любов и завършена с благост

Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..

публикувано на 18.12.18 в 08:00
Снимка: Матю Мърфи

Искрица Огнянова: „Мисията на Art Without Borders New York е да вдъхновява“

Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..

публикувано на 15.12.18 в 08:00

Стоян Николов-Торлака: Северозападният човек ще помогне на всеки, но пък няма да му спести мнението си

Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..

публикувано на 12.12.18 в 12:59

„Родопски отражения“ – документален филм за душата на Родопите

В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..

публикувано на 11.12.18 в 11:35

Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" отбелязва 140 години от основаването си

За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..

публикувано на 10.12.18 в 11:38

Студенти от Великотърновския университет разкрасяват градската среда

През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..

публикувано на 07.12.18 в 13:45

Просфорните печати – ключов елемент на църковния живот и част от богатото културно наследство на българите

Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..

публикувано на 05.12.18 в 11:07