Благородна, интелигентна, образована и невероятно пламенна личност, Пенка Касабова остава в историята като „педагог на педагозите“, но и като жената, която има специално място в сърцето на световноизвестния бас Борис Христов. Тя си отива от този свят през 2000 г., оставяйки „кошер“ от последователи и огромна следа в историята на педагогическото образование у нас. Родена е в Стара Загора през 1901 г., в семейството на български учител. Като дете мечтае да стане астроном, но завършва педагогика в National College of Education, Chicago Kindergarten College. В края на живота си казва, че не съжалява за своя професионален избор да се отдаде на децата. „Отдаденост“ е и заглавието на експозицията, която беше открита преди дни в къщата-музей „Борис Христов“ и може да бъде видяна всеки делничен ден до 22 март. Автор на изложбата е Елена Драгостинова – директор на музея. Тя е подбрала архивните снимки, както и текстовете към тях, взети от книги на Пенка Касабова, изграждайки увлекателен документален разказ за живота на тази необикновена жена.
На 18-годишна възраст, по настояване на своя баща, Пенка завършва курс за детски учителки при Елисавета Кларк, дъщеря на първия американски мисионер в България, създателка на Американска детска градина у нас и школа за педагози към нея.
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..