Нов прочит на „Лешникотрошачката” – приказка в историята и история в приказката

Снимка: архив

Според Веса Тонова, спектакълът „Лешникотрошачката“, който Сити Марк Арт Център представя на 12 март, е „послание от малки и пораснали деца, отправено към малки и пораснали деца“. Прима балерина на Софийската опера, тя е основател на „Първи български балет“, заедно с Виктор Раковски (мениджмънт и човешки ресурси), Йосиф Герон (юрист), както и с няколко професионални актьори и музиканти. Спектакълът, с който откриват първия си сезон, е „Лешникотрошачката“. Съчетанието на театър, музика и балет изграждат различен поглед към класическия балет на големия руски композитор Пьотр Илич Чайковски.

Тръгнах към детската аудитория с идеята да направи тези изкуства по-достъпни за децата, да им покажем откъде са тръгнали съвременните спектакли – споделя Веса Тонова, постановчик и хореограф, а също и участник в представлението. За да бъде по-забавно за децата и за всички нас, които участваме, ми хрумна идеята самите герои от приказката да разиграят най-интересните факти от живота на писателя Е.Т.А. Хофман, на композитора Чайковски, на хореографите Мариус Петипа и Лев Иванов, които са всъщност първите създатели на постановката на „Лешникотрошачката“. Да припомним също, че Петипа е човекът, който гради балетното изкуство през втората половина на XIX век. Ще продължим да привнасяме към техните биографии във всеки следващ спектакъл. По този начин искаме да покажем на детската публика, че времето няма значение, че тези, които са сътворявали приказките и музиката към тях, са били възрастни хора, но са съхранили детското у себе си, имали са богата фантазия, чисти сърца и много любов към изкуството и са ни оставили истински шедьоври. Не винаги децата, които гледат класическите постановки на „Лешникотрошачката“, познават добре либретото. Ето защо реших да включа младите актьори Силвия Станоева, и Мартин Христов, които разказват приказката на Хофман.

Главните изпълнители в представлението са млади професионални актьори, балетни изпълнители и деца от професионалните училища по изкуства. Разказва отново Веса Тонова:

Участниците са на различна възраст – от най-малките, които са на 4-5 и 6 години и са възпитаници на Балетно студио „Баланс“ с педагог Сирма Иванова, до ученици от Националното училище за танцово изкуство, както и солисти на Софийската опера и млади актьори, които сега започват своята кариера. Включихме и ученици от НМУ „Любомир Пипков“. Едно от момичетата, които танцуват в студио „Баланс”, е ученичка в това училище. Покрай нея се запознах с още няколко деца, които ме възхищават с професионализма си, с любовта и желанието, с които свирят. Дано ги запазят през целия си живот! Публиката, независимо на каква възраст е, цени техните изпълнения. Даниела Васкова, педагог на тези няколко дечица, явно е успяла да ги зареди с любов и увереност, за да могат толкова детайлно да изработят своите пиеси. В началото не ги познавах и се надявах да могат поне да кажат какво ще изпълнят, без да се притесняват от сцената. Оказа се, че са артистични и се изявяват с лекота на сцената. Те играят братчета и сестричета на главните герои Мари и Фриц, а техните изпълнения са подаръците им за празника. Свирят пиеси от „Детски албум“ на Чайковски. Получи се много хубаво, тъй като всичко е музика на великия руски композитор, която е толкова емоционална и много подходяща за балет. Получи се много интересно представление. Дори успяхме да увлечем екипа на Сити Марк Арт Център. Всички харесаха спектакъла – от осветители и озвучители до директора г-н Христо Киров, който е много интересна личност. Така намерихме своето място в програмата на културния център. Надявам се спектакълът да става все по-популярен. Самият Чайковски е казвал, че иска неговите спектакли да се посещават от все повече и повече хора.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Художникът Валери Ценов: Една картина трябва да бъде започната с любов и завършена с благост

Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..

публикувано на 18.12.18 в 08:00
Снимка: Матю Мърфи

Искрица Огнянова: „Мисията на Art Without Borders New York е да вдъхновява“

Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..

публикувано на 15.12.18 в 08:00

Стоян Николов-Торлака: Северозападният човек ще помогне на всеки, но пък няма да му спести мнението си

Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..

публикувано на 12.12.18 в 12:59

„Родопски отражения“ – документален филм за душата на Родопите

В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..

публикувано на 11.12.18 в 11:35

Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" отбелязва 140 години от основаването си

За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..

публикувано на 10.12.18 в 11:38

Студенти от Великотърновския университет разкрасяват градската среда

През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..

публикувано на 07.12.18 в 13:45

Просфорните печати – ключов елемент на църковния живот и част от богатото културно наследство на българите

Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..

публикувано на 05.12.18 в 11:07