Нови мостове между България и Бразилия

Нара Васконселос и проф. Борислава Танева за Панорамата на българската култура в далечната страна

БНР Новини
Нара Васконселос и проф. Борислава Танева
Първата Панорама на българската култура в бразилския град Форталеза завърши в края на февруари. В рамките на 17 дни бяха представени изобразително изкуство, музика, кино, литература. Основен организатор е културният институт „Зенон Барето“, а истинският двигател на събитието е Нара Васконселос, изпълнителен директор на института.Преди години тя е била директор на театъра във Форталеза – нейният роден град. Нара е пианистка, а семейството ѝ избира да живее в България през последните години. Двамата ѝ сина завършиха у нас музикалното си образование. Съпругът ѝ Фредерико Барето също е музикант, син е на известния бразилски художник Зенон Барето.

Живея в София от 10 години и много обичам България – разказва Нара. – Обичам хората, природата, културата на страната ви. Идеята да организирам Панорама на българската култура дойде от един разговор с пианистката проф. Борислава Танева, която сподели с мен, че има голямо желание да свири в Бразилия. Веднага се заех да планирам събитията. Много артисти се включиха, десетки институции ни подкрепиха. Освен класическа българска музика, изпълнена от Борислава Танева, организирахме кинопанорама, в чийто афиш бяха 17 филма. Официалното откриване на цялото събитие беше с пълнометражния филм „Съдилището“, режисьор Стефан Командарев. Много добре приет, този красив и дълбок филм развълнува всички. Показахме също „Потъването на Созопол“ на Костадин Бонев, „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син“ на Иглика Трифонова, „Безбог“ на Ралица Петрова и „Тилт“ на Виктор Чучков. Трябва да кажа, че за първи път се представя българско кино във Форталеза, а интересът сред културните среди там беше много голям. Не по-малко внимание привлече българската литература. Представихме „Бразилски цикъл“ – поезия на Елисавета Багряна, преведена от Мария да Гия Силва Лима, бразилка, омъжена за българин, която живее във Форталеза. Да отбележим и специалното участие на Илко Минев – българин, живеещ в Манаос от 40 години. На панорамата бяха представени две негови книги. Много голям успех имаше една голяма експозиция от фотографии, замислена като „поглед към България“ – фотографиите са направени от бразилци (и един французин), които живеят или са били в България. Изключително интересна за публиката беше и изложбaта "На кафе" с прекрасни колажи на Орлин Атанасов. Градската художествена галерия във Варна дари колекцията „Българска графика“, тя ще бъде представена по-късно в град Бразилия, Сан Паоло, Лондрина и други градове на страната, където има българи. Публиката там ще види и малката колекция от български символи, които присъстват в традиционните български килими. Много труд ми костваше всичко това, но го направих с огромно удоволствие. Надявам се да продължим с представянето на българската култура в родината ми.

Театърът във Форталеза
Пианистката проф. Борислава Танева, заместник ректор на НМА „Панчо Владигеров“, известен български педагог и композитор, изнесе в Бразилия няколко концерта. Тя представи програма, съставена изцяло от български творби.

Пътуването до Форталеза ми даде възможност да свърша и още други полезни за нашите две страни неща. Със съдействието на Министерството на културата, Националната музикална академия, където преподавам, и Съюза на българските композитори успях да направя доста голяма обиколка из тази различна за нас реалност. Първият концерт и представяне на българска клавирна музика беше във Форталеза, а Бразилия е 15-ата страна, в която изпълнявам тази програма. Произведенията, които съм подбрала, са много различни и обхващат всички поколения български творци. Благодарение на нашия посланик в Бразилия имах концерт и в град Бразилия, както и срещи в университетите и музикалното училище в града. В резултат на това НМА сключи договори за взаимно сътрудничество в областта на музикалното образование. Пътуването ми завърши в Рио де Жанейро. Отново чрез г-жа Васконселос бях поканена от един бразилски композитор – г-н Питонбейра. Бяха ми предоставени два часа, в които да изпълня българска музика и да представя възможностите за обучение в нашата академия.

Изкуството е друг език, друго ниво на контакт, на обмяна на енергия, то няма граници. Представянето на българската музика, филмите, изложбите, всичко беше прието много добре, с разбиране. Имах и няколко майсторски класа, така че, освен културен, поставихме ново начало и на образователен мост. Това далеч не е първият опит в тази посока, но през последните години тези пространства бяха леко „запустели“. Според мен поставихме начало на доста по-добра комуникация в областта на културата и образованието между двете страни.

Снимки: личен архив


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Художникът Валери Ценов: Една картина трябва да бъде започната с любов и завършена с благост

Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..

публикувано на 18.12.18 в 08:00
Снимка: Матю Мърфи

Искрица Огнянова: „Мисията на Art Without Borders New York е да вдъхновява“

Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..

публикувано на 15.12.18 в 08:00

Стоян Николов-Торлака: Северозападният човек ще помогне на всеки, но пък няма да му спести мнението си

Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..

публикувано на 12.12.18 в 12:59

„Родопски отражения“ – документален филм за душата на Родопите

В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..

публикувано на 11.12.18 в 11:35

Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" отбелязва 140 години от основаването си

За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..

публикувано на 10.12.18 в 11:38

Студенти от Великотърновския университет разкрасяват градската среда

През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..

публикувано на 07.12.18 в 13:45

Просфорните печати – ключов елемент на църковния живот и част от богатото културно наследство на българите

Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..

публикувано на 05.12.18 в 11:07